Елка Константинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Елка Константинова
Мандат
8 ноември 1991 г. – 30 декември 1992 г.
Назначена от 36 Народно събрание
Министър-председател
  1991–1992 Филип Димитров
Предшественик Димо Димов
Наследник Марин Тодоров
Родена
25 май 1932 г. (1932-05-25) (86 г.)
Полит. партия РДП (1989–1993)
Занятие литературоведполитик
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   
Портал  Портална икона   Политика

Елка Георгиева Константинова е български литературовед и политик от партията на Радикалдемократите.[1] Между 1991 и 1992 г. е министър на културата в правителството на Филип Димитров.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Елка Константинова е родена на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик-толстоист Георги Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Георги Райчев. Живот и творчество“. През 1990 г. получава професорска титла.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преподавател в Държавния библиографски институт (1966-67). Администратор в отдел „Критика“ във в.„Народна култура“ и сп.„Септември“ (1968). Преподавател по българска литература в Висшия педагогически институт в Шумен (1974-84), по детска литература в Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (1987-90). Гост лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша (1979-82).

Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.).

Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. Публикува статии в „Литературен фронт“, „Пламък“, „Септември“, „Литературна мисъл“, „Литературен форум“, „Летописи“, „Век 21“, „Литературен вестник“.

Политическа кариера (1989-1997)[редактиране | редактиране на кода]

През времето на прехода е член на СДС[2] и също така председател на тогава реформираната Радикалдемократическа партия (1989-1993). Избрана е за народен представител в VII Велико народно събрание и XXXVI Народно събрание (1990-1991). Между 1991 и 1992 г. е министър на културата в правителството на Филип Димитров. Последно тя заема длъжността културно аташе в българското посолство в Полша, в периода 1993 до 1997 г.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1998 г. е наградена с наградата за фантастика „Гравитон“.
  • През 2002 г. е удостоена с „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
  • Носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, получен от президента Росен Плевнелиев (2012). [3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Фантастика и белетристика“ (1973)
  • „Камен Калчев“ (1974)
  • „Георги Караславов“ (1977)
  • „Наблюдения над литературното развитие“ (1977)
  • „Развитие на разказа и повестта 1944-1956“ (1979)
  • „Самобитно и общочовешко“ (1980)
  • „Априлски дъждове“ (1980)
  • „Георги Райчев. Жизнен и творчески път“ (1982)
  • „Силуети от вчера и днес“ (1985)
  • „Фантастика и съвременност“ (1985)
  • „Българският разказ от вчера и днес“ (1987)
  • „Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза“ (1987)
  • „Николай Лилиев“ (1988)
  • „Лечебната сила на литературата“ (1992)
  • „Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“ (2002)[4]

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

Елка Константинова е редактор на издания на съчиненията на:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Статии