Еловица (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg За другото българско село вижте Еловица (Област Монтана).

Еловица
Общи данни
Население 22 души[1] (15 март 2022 г.)
2,26 души/km²
Землище 9,779 km²
Надм. височина 850 м m
Пощ. код 2489
Тел. код 07732
МПС код РК
ЕКАТТЕ 27351
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Еловица е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Еловица се намира в планински район, във вътрешността на Еловишка планина, част от Трънско Краище.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи името на селото се среща като: Еловица в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 61б, 70б, Опис III 179); Яловица в 1878 г.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Пещера, вековни букови и дъбови гори.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Веднъж годишно се провежда събор в последната събота на месец юли в местността Вълча поляна.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кратко описание на селищата в Трънска околия:

с. ЕЛОВИЦА (199 ж.) – 14 км югозападно от Трън. Разположено в много красива котловина между склоновете на гористата Еловачка планина. Името си е получило навярно от елха, която тук расте в изобилие покрай реката. Населението му се препитава със скотовъдство, за което има добри пасища и дюлгерство. Запазено от ветрове, то представлява идеално място за модерно овощарство, пчеларство и летовище. През селото протича Еловачката река. В околността му има в изобилие извори с бистра и вкусна планинска вода. Над селото се простира общирната държавна гора с вековните букови и дъбови дървета, експлоатацията на която е слаба, поради липса на пътища и пазари.

— Сборник ТРЪНСКИ КРАЙ 1940 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.