Елово (Нередска планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за бившето село в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Елово. За селото в дем Суровичево вижте Лехово (дем Суровичево).

Елово
Ελάτεια
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областНередска планина
Надм. височина1182 m

Елово или Елеово (на гръцки: Ελάτεια, Елатия) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на Которската (Белкаменската, Менската) река в Нередската планина, на 16 километра южно от демовия център Лерин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е от ела.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Във втората половина на XV век селото е дервентджийско и попада в Леринска нахия.[2] В XIX век Елово е арванитско село в Леринска каза на Османската империя. Подобно на намиращото е под него Бел камен е основано от албанци християни, преселници от Епир и на практика е махала на Бел камен.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елово е показано два пъти – веднъж като Елево (Elévo), село в Леринска каза с 50 домакинства и 135 жители българи и втори път като Елово (Elovo), село в Костурска каза с 40 домакинства и 130 жители албанци.[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Елово живеят 40 арнаути християни. Селото е чифлик и населението му постоянно се изселва към Лерин, Бел камен и Негован.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елово е чисто влашко село в Леринската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Елово (Elovo) има 48 албанци.[7]

При избухването на Балканска война в 1912 година един човек от Елово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Елово има 6 къщи арнаути християни.[9] През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[10]

По време на Гражданската война селото е напуснато от жителите си, които се заселват в Бел камен.[11]

Преброявания
  • 1913 – 125 души
  • 1920 – 52 души
  • 1940 – 125 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Елово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 488.
  2. Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  3. Η Ιστορία της Δροσοπηγής (Μπελκαμένης) Φλώρινας // Florina History, 2011--4-18. Посетен на 1 януари 2016.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85 и 110 – 111.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621 и 846.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  10. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Информацията може да е и за село Лехово.
  11. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
  13. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 584.