Елпидий (узурпатор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Печат на Елпидий

Елпидий (на гръцки: Ἐλπίδιος, Elpidios, на латински: Elpidius, † сл. 792/802) е византийски узурпатор, който се бунтува през 781 г. в Сицилия против императрица Ирина (упр. 780–802) и нейния син Константин VI и след бягството му в Абасидския халифат е признат за император от арабите.

Patrikios Елпидий е номиниран през февруари 781 г. от Ирина за стратег на тема Сицилия, където преди също е имал тази служба. На Великден го обвиняват фалшиво при импратрицата, че помагал на заговорниците около кезар Никифор. Жена му и синовете му са затворени в Преториона в Константинопол. През следващата година Ирина изпраща войска под командването на евнуха Теодор срещу Елпидий, който бяга заедно с неговия дук Никифор и се остановява при арабите в Северна Африка. Там той се коронова за Василевс. Вероятно през 792 г. Елпидий участва в неуспешен поход на арабите против византийска Мала Азия, вероятно за да бъде поставен там от Харун ал-Рашид като император против Константин VI.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alexander Kazhdan: The Oxford Dictionary of Byzantium, Band 1. Oxford University Press, New York 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 688−689.
  • Ilse Rochow: Byzanz im 8. Jahrhundert in der Sicht des Theophanes. Quellenkritisch-historischer Kommentar zu den Jahren 715–813 (= Berliner byzantinistische Arbeiten. Bd. 57). Akademie-Verlag, Berlin 1991, ISBN 3-05-000700-1, S. 230−231, 236.
  • Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, Stanford 1997, ISBN 0-8047-2630-2, S. 66−67, 103, 127.
  • Friedhelm Winkelmann: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 1. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 486−487, Nr. 1515.