Елпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Елпис (на гръцки: ἐλπίς) е духът на надеждата в древногръцката митология. Изобразяван е като млада жена, държаща цветя или Корнукопия. Древните гърци са имали противоречиви, дори отрицателни чувства към надеждата,[1] като за тях тя е по-скоро продължение на страданието, затова Елпис не е бог и няма религиозен култ към него. Еквивалента на Елпис в римската митология е Спес, към който обаче римляните имат култ.

Митология[редактиране | редактиране на кода]

Елпис се свързва с мита за „Кутията на Пандора“. Зевс изпраща при Епиметей красивата Пандора, за да отмъсти на брат му Прометей за кражбата на огъня. Епиметей бива заслепен от красотата ѝ и въпреки увещанията на Прометей я взема за жена. В техния дом имало плътно затворен съд, в който били скрити всякакви духове. Любопитната Пандора отворила съда и освободила злините, които тръгнали по Земята и направили живота на хората студен и жесток; по волята на Зевс вътре останал единствено духът на надеждата Елпис.

Астрономия[редактиране | редактиране на кода]

На Елпис е кръстен астероид в Атероидния пояс59 Elpis.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Momigliano, "Religion in Athens, Rome, and Jerusalem," p. 75. For instance, in the Suppliants of Euripides, Hope is characterized as "delusive; it has embroiled many a State" (line 479), as cited by Momigliano.