Елово (Нередска планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Елхово (Нередска планина))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившето село в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Елово. За селото в дем Суровичево вижте Лехово (дем Суровичево).

Елово
Ελάτεια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 1182 m

Елово или Елеово (на гръцки: Ελάτεια, Елатия) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на Которската (Белкаменската, Менската) река в Нередската планина, на 16 километра южно от демовия център Лерин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е от ела.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Елово е арванитско село в Леринска каза на Османската империя. Подобно на намиращото е под него Бел камен е основано от албанци християни, преселници от Епир и на практика е махала на Бел камен.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Елово е показано два пъти - веднъж като Елево (Elévo), село в Леринска каза с 50 домакинства и 135 жители българи и втори път като Елово (Elovo), село в Костурска каза с 40 домакинства и 130 жители албанци.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Елово живеят 40 арнаути християни. Селото е чифлик и населението му постоянно се изселва към Лерин, Бел камен и Негован.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Елово (Elovo) има 48 албанци.[5]

При избухването на Балканска война в 1912 година един човек от Елово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[7]

По време на Гражданската война селото е напуснато от жителите си, които се заселват в Бел камен.[8]

Преброявания
  • 1913 – 125 души
  • 1920 – 52 души
  • 1940 – 125 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Елово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 488.
  2. Η Ιστορία της Δροσοπηγής (Μπελκαμένης) Φλώρινας. // Florina History, 2011--4-18. Посетен на 1 януари 2016.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85 и 110-111.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.250.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.621 и 846.
  7. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Информацията може да е и за село Лехово.
  8. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 341.
  10. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 584.
     Портал „Македония“         Портал „Македония