Елшан
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Елшани.
| Елшан Καρπερή | |
| — село — | |
  Елшан  Елшан  Елшан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 24 m |
| Население | 580 души (2021 г.) |
Елшан или Елшен (на гръцки: Καρπερή, Карпери, до 1927 година Έλσιανη, Елсяни[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1099 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено южно от Долна Джумая (Ираклия), близо до десния бряг на Струма.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от първоначалното *Елшане от местното име *Елша < елша.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век Елшан е село в Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Елшан (Elschan) е посочено като село със 165 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 430 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Елшан, полско село 4 часа на запад от Сяр. Най-плодородна почва; произвежда всичките видове произведения и тютюн. На З от Елшан е „Коприва кьопруси“, мост на Струма. Пътят минува през блатисти места, та мъчно се пътува зимно време. В църквата „Св. Петка“ се чете гръцки. 70 къщи само българе. Гръцко училище.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Елшенъ) брои 1400 жители, всички българи християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Elchen) има 248 българи екзархисти и 1512 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира гръцко начално училище с 1 учител и 30 ученици.[6]
На 5 март 1905 година четата на Георги Радев влиза в Елшан и обгражда гъркоманските лидери, начело с Васил Челебиев (Василиос Целебонис) и при започналата престрелка загива Хараламби Диамандиев (Хараламбос Диамандис) и е ранен Петър Андонов (Петрос Антониу) от Кумли.[7]
По-късно селото приема върховенството на Екзархията, но през февруари 1907 година отново става патриаршистко. Вестник „Акрополис“ от 3 март 1907 година пише:
| „ | Село Елшани, на три часа път от Сяр, крепост на българските чети в Сярската равнина, много по-важно от Караджакьой пак се върна под Патриаршията, благодарение на действията на патриотите, чиято енергия се увенча с пълна сполука... Владиката прие и заедно с Мелнишкия владика, нарочно дошъл за това, ще отиде да благослови селото.[8] | “ |
През лятото на 1908 година след Хуриета със заявление подписано от 95 души, селото иска да премине под ведомството на Българската екзархия. Това предизвиква тревога в гръцкия комитет в Сяр и той изпраща в селото капитан Стерьос Влахвеис, който пристига в Елшан в неделя, 23 август, с петима андарти и заплашва с убийство водачите на българското движение. Търси лидера на българската партия Димитър Авальов, който обаче успява да избяга в Сяр.[9][10]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Елшан са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година, Елшан е смесено местно-бежанско село с 8 бежански семейства с 249 души бежанци.[12]
От 1967 до 1984 година е построена църквата „Свети Георги“.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ашлик[14] | Άσλήκη | Пинасмено | Πεινασμένον[15] | местност на ЮЗ от Елшан, по десния бряг на Струма[14] |
| Кирим | Κιρίμ | Трапези | Τραπέζι[16] | |
| Али паша[17] | Άλή Πασά | Ктима | Κτήμα[16] | местност на ЮИ от Елшан и на С от Чучулигово[17] |
| Келешка[17] | Κελέσκα | Форсарика | Φωρσάρικα[16] | местност на ЮЗ от Елшан, по десния бряг на Струма[17] |
| Караагач | Καραγάτσι | Фтелия | Φτελιά[16] | от турското karaağaç, „бряст“[18] |
| Камински | Καμίνσκι | Камини | Καμίνι[16] | |
| Кайнама[17][19] | Καϊναμάς | Термотопос | Θερμοτοπος[16] | ниви и и ливади[19] на С от Елшан;[17] отглаголно съществително от турското kaynamak, „вря, кипя“[19] |
| Моловка | Μολόφκα | Молоха | Μολόχα[16] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Елшан
Георги Ил. Гегов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[20]- Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, Четвърта рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
- Иван Попстоянов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[22]
- Коста Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[20]
- Нашко Елшански (? – 1924), български революционер, деец на ВМРО
Никос Илиадис (1953 – 2012), гръцки политик- Ставро Цветков (1912 – 1943), гръцки комунист[23]
- Христос Антониу (р. 1954), гръцки политик
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 123.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 11 декември 2014.
- ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 492..
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 233.
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.87
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 ноември 2018.
- ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 130.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-05.
| ||||||||||||||||||||||||||
