Емануил Карамфилович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емануил Карамфилович
български общественик

Роден
Починал
Указ на княз Александър I Български за назначаване на Емануил Карамфилович за лесничей на Варненска губерния, 18 юни 1880 г.

Емануил (Мане) Петров (Петрушев, Петрушов) Карамфилович е български революционер и обществен деец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Карамфилович е роден във Велес, в махалата Пърцорек, в семейството на велешкия първенец Петър Карамфилович[2] и солунчанката Ана. Брат му Димитър Карамфилович е виден възрожденски деец. Емануил завършва Горското училище в Букурещ, Румъния и вероятно е единственият завършил го българин преди 1878 година. Прибира се във Велес, но след 1878 година заминава за новообразуваното Княжество България,[1] където работи като регистратор в канцеларията на губернатора.[3]

При избухването на Кресненско-Разложкото въстание на 5 откомври 1878 година Емануил Карамфилович подава оставка и се включва в редиците на въстанниците.[3]

След въстанието Емануил Карамфилович, който има специално образование, оглавява клона на новосъздадената Служба по горите във Варна – на 1 март 1880 година е назначен от княз Александър I за първи губернски лесничей в Княжеството.[4] Емануил Карамфилович работи в сложно време на неуредено законодателство, нужда от оземляване на преселниците и открито разбойничество.[5] В местната политика е активист на Либералната партия.[6] Жени се за гъркинята Еленора Кувелас. Синовете им Панайот Карамфилович и Петър Карамфилович се занимават с революционна дейност.[7]

На 19 юли 1881 година е избран за подпредседател на Българомакедонското благотворително дружество.[8]

Загива на 40 година при нещастен случай – хвърлен от кон.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
Карамфилович
 
Ана
Карамфилович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора
Кувелас
 
Емануил
Карамфилович
 
 
Димитър
Карамфилович

(1839 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
Карамфилович

(1882 - 1923)
 
Панайот
Карамфилович

(1885 - 1921)
 
 
Дъщеря
 
Луис
Войткевич

(1830 - 1879)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 19.
  2. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 18.
  3. а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 24.
  4. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 27.
  5. а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 28.
  6. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 29.
  7. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 30.
  8. Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.
     Портал „Македония“         Портал „Македония