Направо към съдържанието

Емануил Паламарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емануил Паламарев
български ботаник
Роден
Починал
28 януари 2004 г. (70 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областпалеоботаника
Работил вИнститут по ботаника при БАН
Софийски университет
Пловдивски университет
Известен соткрива 70 нови за науката видове растения и 430 нови вида за терциерната флора на България
Титластарши научен сътрудник I степен
Семейство
БащаХристо Ангелов Паламарев[1]
МайкаПоля Иванова Зографска

Емануил Христов Паламарев е български ботаник палеоботаник, доктор на биологическите науки.[2][3][4][5]

Роден е на 24 април 1933 г. в Дупница в семейството на лекар.[6] През 1957 г. завършва биология в Софийския университет. През 1960 г. защитава дисертация на тема: „Палеоботанически проучвания на чукуровския въглищен басейн".[7] През 1963 г. специализира в Академията на науките на Германската демократична република, а през 1967 – 1968 г. в Института по палеонтология на Университета в Бон. От 1992 г. е старши научен сътрудник I степен. В периода 1989 – 2003 г. ръководи секция „Палеоботаника н поленов анализ" в Института по ботаника при Българска академия на науките. От 1989 до 1993 г. е научен секретар, а от 1993 до 2003 г. е директор на института. Чете лекции в Софийския университет и в Пловдивския университет. През 1996 г. е гост-професор в Университета във Франкфурт на Майн, Университета в Тюбинген, Хумболтовия университет в Берлин.[2]

Умира на 28 януари 2004 г.[2] Погребан е в парцел 7 на Централните софийски гробища.[8]

Изучава терциерната флора по българските земи – таксономия на фосилните растения, палеоекология и еволюция на флората и растителността. Възстановява състава, характера и еволюцията на фосилната флора и растителност по българските земи, проследява палеоклиматичната еволюция, диференцира пет климатични фази. За пръв път предлага обобщена фитостратиграфска скала на миоценските флороносни елементи в България. Открива и описва 70 нови за науката видове растения и едно ново подсемейство, открива и съобщава над 430 нови вида за терциерната флора на България, Балканския полуостров и Европа.[2]

По-значими научни трудове са:[2][4]

  • „Неогенската карпофлора на Мелнишкия басейн" (1982)
  • Паламарев, Емануил Х.; Петкова, Адриана С. Сарматска макрофлора // Фосилите на България. Т. VIII (1). София, Издателство на БАН, 1987.
  • „Палеофлорните комплекси в централната част на Балканския полуостров и историята на тяхното развитие от долен олигоцен/миоцен до вилафранк" (1999, на немски език, в съавторство).
  1. Хаджийски, Иван. д - р Христо Паламарев // Исторически преглед (1 - 2). 2000. с. 235.
  2. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3281.
  3. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част ІI. Л-Я // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 82.
  4. а б Petrova, Ana. Professor Emanuil Palamarev at his 70th anniversary: his life and scientific achievements // Phytologia Balcanica 9 (1). 2003. с. 135 - 156. Посетен на 28 юли 2023.
  5. May, Dieter H.; Ferguson, David K. Emanuel Palamarev (1933 - 2004) // Taxon 53 (2). May 2004. с. 605 - 606. Посетен на 28 юли 2023.
  6. Dimitrov, Dimiter. In Memoriam: Prof. Emanuel Palamarev, DSc April 24, 1933 - January 28, 2004 // Acta Paleobotanica 44 (1). 2004. Посетен на 29 юли 2023.
  7. Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 39.
  8. ПАРЦЕЛ 7 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2023.