Емануил Паламарев

Емануил Паламарев
български ботаник
Роден	24 април 1933 г. Дупница, Царство България
Починал	28 януари 2004 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	българин
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	палеоботаника
Работил в	Институт по ботаника при БАН Софийски университет Пловдивски университет
Известен с	открива 70 нови за науката видове растения и 430 нови вида за терциерната флора на България
Титла	старши научен сътрудник I степен
Семейство
Баща	Христо Ангелов Паламарев
Майка	Поля Иванова Зографска

Емануил Христов Паламарев е български ботаник палеоботаник, доктор на биологическите науки.

Биография

Роден е на 24 април 1933 г. в Дупница в семейството на лекар. През 1957 г. завършва биология в Софийския университет. През 1960 г. защитава дисертация на тема: „Палеоботанически проучвания на чукуровския въглищен басейн". През 1963 г. специализира в Академията на науките на Германската демократична република, а през 1967 – 1968 г. в Института по палеонтология на Университета в Бон. От 1992 г. е старши научен сътрудник I степен. В периода 1989 – 2003 г. ръководи секция „Палеоботаника н поленов анализ" в Института по ботаника при Българска академия на науките. От 1989 до 1993 г. е научен секретар, а от 1993 до 2003 г. е директор на института. Чете лекции в Софийския университет и в Пловдивския университет. През 1996 г. е гост-професор в Университета във Франкфурт на Майн, Университета в Тюбинген, Хумболтовия университет в Берлин.

Умира на 28 януари 2004 г. Погребан е в парцел 7 на Централните софийски гробища.

Научна дейност

Изучава терциерната флора по българските земи – таксономия на фосилните растения, палеоекология и еволюция на флората и растителността. Възстановява състава, характера и еволюцията на фосилната флора и растителност по българските земи, проследява палеоклиматичната еволюция, диференцира пет климатични фази. За пръв път предлага обобщена фитостратиграфска скала на миоценските флороносни елементи в България. Открива и описва 70 нови за науката видове растения и едно ново подсемейство, открива и съобщава над 430 нови вида за терциерната флора на България, Балканския полуостров и Европа.

По-значими научни трудове са:

• „Неогенската карпофлора на Мелнишкия басейн" (1982)
• Паламарев, Емануил Х.; Петкова, Адриана С. Сарматска макрофлора // Фосилите на България. Т. VIII (1). София, Издателство на БАН, 1987.
• „Палеофлорните комплекси в централната част на Балканския полуостров и историята на тяхното развитие от долен олигоцен/миоцен до вилафранк" (1999, на немски език, в съавторство).

Външни препратки

• Научна литература, свързана с Емануил Паламарев, в Google Наука
• От и за Емануил Паламарев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България