Емануил Сен-При

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емануил Сен-При
Guillaume Emmanuel Guignard de Saint-Priest
руски офицер
Saint-Priest E F.jpg
Роден
Починал
Активен период от 1793 г.
Емануил Сен-При в Общомедия

Емануил Францевич Сен-При (на руски: Эммануил Францевич Сен-При, Гийом Еманюел Гиняр дe Сен-При); (на френски: Guillaume Emmanuel Guignard de Saint-Priest) е френски и руски граф. Френски офицер. Руски офицер, генерал-лейтенант и генерал-адютант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емануил Сен-При е роден на 29 април 1776 г. в Цариград в семейството на потомствения френски дворянин, дипломат и държавник граф Франсоа де Сен При. Завършва Хайделбергския университет (1792). След началото на Френската революция се ориентира се към военното поприще. Постъпва в корпуса на френските емигранти - роялисти на принц Людовик Конде (1792).

Емигрира в Русия и започва военна служба в Руската императорска армия. Произведен е в първо офицерско звание поручик и служи в Артилерийския и инженерен корпус (1793), лейбгвардейския Семьоновски полк (1795). Командир на батальон в лейбгвардейския Егерски полк (1805).

Участва във войната на третата и четвъртата антинаполеоновски коалиции срещу Франция (1805-1807). Бие се храбро в битката при Аустерлиц и е награден е с орден „Свети Георги“ IV степен (1805). Назначен е за командир на 6-и егерски полк (1806). Отличава се в битката при Хутщадт и е награден е със златно оръжие „За храброст“ (1807). Назначен е за почетен командир на 6-и егерски полк от 19 ноември 1809 г.

Участва в Руско-турската война (1806 – 1812). За превземането на Базарджик е повишен във военно звание генерал-майор от 14 юни 1810 г. Командир на бригада в състав от Новоингерманландския мускетарски полк и 6-и егерски полк от 11 август 1810 г. Отличава се в битките при Шумен, село Батин и Свищов. Повишен е във военно звание генерал-адютант от 14 септември 1810 г. За битката при Шумен е награден с орден „Свети Георги“ III степен на 23 ноември 1810 г. Командир на отряда, който превзема за втори път Ловеч на 31 януари 1811 г.

Работи в групата за съставяне на правилата за управление на голяма действаща армия.

В отразяването на нападението на Наполеон Бонапарт срещу Русия е началник на щаба на 2-ра Западна армия. Проявява се в битките при Миром, Салтановка, Смоленск и Бородино (1812). При последната е тежко ранен. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 21 октомври 1812 г.

Във войната на Шестата антинаполеоновска коалиция срещу Франция е командир на 8-и пехотен корпус (1813-1814). Отличава се в битките при Глогау, Лютцен, Бауцен, Райхенбах, Лебау, Бишофсверде и Лайпциг (1813), Кобленц и Майнц (1814). При втората битка за Реймс е смъртоносно ранен и умира на 17 март 1814 г. в Лаон, Франция. Награден с орден „Свети Георги“ II степен (посмъртно) на 8 май 1814 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806-1812, 1828-1829. Инфовижън, Ловеч, 2017, с. 94-95.
  • Генералитетский список, с означением имён, знаков отличия и старшинства в чинах, составленный при инспекторском департаменте Военного министерства на 1813 год. Типографии Военнаго Министерства, Санкт Петербург, 1813, с. 101.