Еманюел Карер
| Еманюел Карер Emmanuel Carrère | |
 Еманюел Карер, 2012 г. | |
| Роден | 9 декември 1957 г. |
|---|---|
| Професия | писател, сценарист, журналист, режисьор |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1982 - |
| Жанр | драма, биография, исторически роман, фентъзи, хорър, документалистика |
| Награди | „Ренодо“ |
| Съпруга | Хелен Девин (? – ) |
| Уебсайт | |
| Еманюел Карер в Общомедия | |
Еманюел Карер (на френски: Emmanuel Carrère) е френски кинокритик, сценарист, режисьор и писател на произведения в жанра драма, исторически роман биография и документалистика.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Еманюел Карер д’Анкос е роден на 9 декември 1957 г. в Париж, Франция. Внук е на грузински емигранти, син на известната френска интелектуалка, историчката съветолог Елен Карер д’Анкос, родена Зурабишвили, от семейство на грузински емигранти.[1][2][3][4][5]
През 1979 г. завършва политически науки в Института за политически изследвания в Париж, но изкуствата и литературата го влекат много повече. В периода 1980 – 1982 г. живее и работи като преподавател по френски език в Сурабая, Индонезия, към националната организация за международно сътрудничество.[1][3][4][5]
Започва кариерата си като кинокритик в списанията „Positif“ и „Télérama“. През 1982 г. издава първата си книга, „Werner Herzog“, монография за режисьора Вернер Херцог. През 1983 г. е публикуван първият му роман, „L'Amie du jaguar“ (Приятел на ягуара).[3][4][5]
Романът му „La Classe de neige“ (Снежен клас) от 1995 г. получава наградата „Фемина“.[3][4][5]
През 90-те години започва кариера като сценарист с адаптацията на собствените си романи като „Врагът“ и „Снежен клас“, преди да се захване с режисурата на „Обратно към Котелнич“ и „Мустаците“.[1][3][4][5]
Писателят е впечатлен от аферата Жан-Клод Роман, който е убил цялото си семейство през 1993 г. Той се свързва с убиеца и през 2000 г. е публикувана документалната му книга „Врагът. Истинската история на един убиец“. През 2002 г. книгата е екранизирана от Никол Гарсиа във филма „Противникът“ с участието на Даниел Отьой.[1][3][4][5]
През 2003 г. е президент на журито на книгата „Интер 2003“. През 2010 г. е член на журито на Филмовия фестивал в Кан.[1][3][4][5]
През 2011 г. получава наградата „Ренодо“ за книгата си „Лимонов“, за художествената биография на руския писател, дисидент и политик Едуард Лимонов, с когото живее три седмици в Москва по време на подготовката на книгата.[3][4]
През 2014 г. е издадена книгата му „Царството“, история, която проследява раждането на християнството, и особено живота и пътешествията на апостолите Павел и Лука. За книгата печели литературната награда на вестник „Монд“.[1][3][5]
През 2018 г. печели наградата на Националната библиотека на Франция (BnF) като френскоговорещ автор за цялото си творчество.[3][4]
Еманюел Карер живее със семейството си в Париж.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- L'Amie du jaguar (1983)[2][1][3][4][5]
- Bravoure (1984)
- La Moustache (1986)
Мустаците: откъс от романа, „Панорама: алманах за чуждестранна литература“, с. 90 – 128 (1998), прев. Нина Венова - Hors d'atteinte ? (1988) – награда „Клебер Хаеденс“
- La Classe de neige (1995) – награда „Фемина“
Биографии[редактиране | редактиране на кода]
- L'Adversaire (2000)[2][1][3][4][5]
Врагът. Истинската история на един убиец, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Румяна Маркова - Un roman russe (2007)
- D'autres vies que la mienne (2009)
Истории, различни от моята, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Анна Ватева - Limonov (2011) – награда „Ренодо“
Лимонов, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Росица Ташева - Le Royaume (2014)
Царството, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Росица Ташева
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
- Werner Herzog (1982)[2][1][3][4][5]
- Le Détroit de Behring: Introduction à l'uchronie (1986)
- Je suis vivant et vous êtes morts (1993) – биография на Филип К. Дик
- Il est avantageux d'avoir où aller (2016)
Екранизации и филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 1990 Héritage oblige – тв сериал, 1 епизод
- 1991 – 1993 La grande collection – тв сериал, 2 епизода
- 1995 Le blanc à lunettes
- 1996 Pêcheur d'Islande
- 1996 Les clients d'Avrenos
- 1998 La classe de neige
- 1998 Denis
- 2001 Lo strano caso del signor Kappa
- 2002 L'adversaire
- 2003 Retour à Kotelnitch – документален, режисьор
- 2005 Мустакът, La moustache – режисьор
- 2005 Désiré Landru
- 2008 L'amour dans le sang
- 2009 Je suis heureux que ma mère soit vivante
- 2010 Fracture
- 2011 Toutes nos envies – по „Истории, различни от моята“
- 2012 Les Revenants – тв сериал, 5 епизода
- 2013 Alceste à bicyclette
- 2015 The Returned – тв сериал, 10 епизода
- 2008 – 2019 Collection Fred Vargas – тв сериал, 6 епизода
- 2019 L'angle mort
- 2020 Le quai de Ouistreham – режисьор
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((fr)) Биография и библиография в „Babelio“
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((fr)) Биография във „Fnac“
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((fr)) Биография и библиография в „Auteurs“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Еманюел Карер в
Internet Movie Database - Еманюел Карер в Internet Speculative Fiction Database
- „Лимонов“ и Еманюел Карер
- Из „Лимонов“ и Еманюел Карер пред руската журналистка Елена Серветтаз, „Литературен вестник“ бр.30/2017 Архив на оригинала от 2021-01-22 в Wayback Machine.
|
