Еманюел Пагано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еманюел Пагано
Emmanuelle-Pagano-lauréate-prix-des-grands-espaces-2019.jpg
Псевдоним Ема Шаак
Родена 15 септември 1969 г. (52 г.)
Професия писател
Националност  Франция
Активен период 2002 -
Жанр драма
Известни творби „Юношите от пещерата“
Награди награда за литература на ЕС
Деца 3
Уебсайт
Еманюел Пагано в Общомедия

Еманюел Пагано (на френски: Emmanuelle Pagano) е френска писателка на произведения в жанра драма. Писала е и под псевдонима Ема Шаак (Emma Schaak).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Еманюел Пагано е родена на 15 септември 1969 г. в Родез, Аверон, Франция. Опитва да пише още от юношеска възраст.

Следва пластично изкуство и получава магистърска степен по кинематография в Париж. Следва история и цивилизация като специализира в областта на историята на кинематографията, са което получава също магистърска степен. От 1997 г. работи като преподавателка по пластично изкуство. Редовно си сътрудничи с творци, работещи в дисциплини като танц, кино, фотография, илюстрация, изобразително изкуство и музика.

Прави писателският си дебют през 2002 г. с новелата „Pour être chez moi“ (За да бъда у дома) под псевдонима Ема Шаак. Първият ѝ роман „Pas devant les gens“ (Не пред хората) е издаден под нейното име през 2004 г. Той е преработка на ръкопис от юношеските ѝ години.

Става известна с романите си „Le Tiroir à cheveux“ (Чекмеджето за коса) от 2005 г. и „Юношите от пещерата“ от 2007 г. издадени от престижното издателство за съвременна литература „П.О.Л“. За романа си „Юношите от пещерата“ получава наградата за литература на Европейския съюз за 2009 г. В периода април 2013 – септември 2014 г. преподава във Вила Медичи (Френската академия в Рим).

Следващите ѝ известни произведения стават романите „Les Mains gamines“ (Ръце момчешки) и „L'Absence d'oiseaux d'eau“ (Отсъствието на водни птици), и сборника „С голи ръце лисица“.

Главните теми в творчеството ѝ са екстремните състояния на тялото – инвалидност, сексуалност, бременност, и природата, която е в постоянна взаимосвързаност с хората. Произведенията ѝ са наситени с автобиографичните елементи, с темата за труднопостижимата хармония със себе си и другите.

Еманюел Пагано живее със семейството си в Ардеш.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

  • Pas devant les gens (2004)
  • Le Tiroir à cheveux (2005) – награда на Френскоговорещата швейцарска телевизия
  • Les Adolescents troglodytes (2007) – награда за литература на ЕС
    Юношите от пещерата, изд.: ИК „Ерго“, София (2012), прев. Юлиан Жилиев
  • Les Mains gamines (2008) – награда „Веплер“ и литературна награда на Рона-Алпи
  • L'Absence d'oiseaux d'eau (2010)
  • Nouons-nous (2013)

Серия „На брега“ (Des rives)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lignes & Fils (2015)
  2. Sauf riverains (2017) – награда за екология
  3. Serez-vous des nôtres? (2018)

Новели и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Pour être chez moi (2002) – като Ема Шаак
  • Le Guide automatique (2008)
  • La Décommande (2011)
  • Le Travail de mourir (2013)
  • En cheveux (2014)
  • Ligne 12 (2014)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Un renard à mains nues (2012)
    С голи ръце лисица, изд.: ИК „Ерго“, София (2017), прев. Нина Венова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2020 Si le vent tombe – съавтор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература