Еманюел Паю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еманюел Паю

Роден
Активен период от 1985 г.

Уебсайт emmanuelpahud.net
Еманюел Паю в Общомедия

Еманюел Паю (на френски: Emmanuel Pahud; р. 27 януари 1970, Женева) е швейцарски флейтист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паю започва да учи флейта на 6-годишна възраст. През 1990 г. завършва Парижката консерватория. Там учи при Мишел Дебос, а по-късно и при Орел Николе. В периода 19891992 свири първа флейта в Симфоничния оркестър на радиото в Базел, а през 1992 г. — в Мюнхенския симфоничен оркестър. На 22-годишна възраст свири първа флейта в Берлинския филхармоничен оркестър под диригенството на Клаудио Абадо. Той се завръща на тази позиция през 2002 г., след като прекъсва през 2000 г., за да се включи в майсторски клас по флейта в Женевската консерватория за една година.

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Репертоарът му включва произведения на Вивалди, Телеман, Йозеф Хайдн, Михаел Хайдн, Моцарт, Брамс, Щраус, Цезар Франк, Дебюси, Равел, Прокофиев, Хачатурян, Месиан, Пиацола, Жоливе, Дютийо, Губайдулина. Изпълнява също и джазови композиции.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Паю е лауреат на конкурсите в Дуино (1988) и Кобе (1989). През 1992 г. участва в Международния конкурс за изпълнители в Женева, като печели осем от 12 специални награди. Удостоен е също с награда от фонда Йехуди Менухин, с музикалната награда на ЮНЕСКО и с френската музикална награда Victoire de la musique (1998).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Паю, Эммануэль“ и страницата „Emmanuel Pahud“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.