Еманюел Шарпантие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еманюел Шарпантие
Emmanuelle Charpentier
Родена
Учила вУниверситет „Париж-VI: Пиер и Мария Кюри“
Институт „Пастьор“
НаградиНобелова награда за химия (2020)[1]
Научна дейност
Областмикробиология, генетика, биохимия
Работила вХумболтов университет на Берлин
Университет Умео
НаградиНобелова награда за химия (2020)
Уебсайтwww.emmanuelle-charpentier-pr.org
Еманюел Шарпантие в Общомедия

Еманюел Мари Шарпантие (на френски: Emmanuelle Marie Charpentier) е френска изследователка по микробиология, генетика и биохимия.[2] От 2015 г. е директор на Института Макс Планк за инфекциозна биология в Берлин. През 2020 г. получава Нобелова награда за химия заедно с Дженифър Даудна за разработването на метод за геномно редактиране.[3][4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шарпантие е родена на 11 декември 1968 г. в Жювизи сюр Орж, Франция. Изучава биохимия, микробиология и генетика в университета „Париж-VI: Пиер и Мария Кюри“ в Париж.[6] От 1992 до 1995 г. е аспирант в института „Пастьор“, където завършва докторантура. Дисертацията ѝ включва изследване на молекулярните механизми, участващи в антибиотичната резистентност.[7]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Еманюел Шарпантие работи като асистент в университета „Париж-VI: Пиер и Мария Кюри“ от 1993 до 1995 г. и като сътрудник на института „Пастьор“ от 1995 до 1996 г. Мести се в САЩ, където е сътрудник към Рокфелеровия университет до 1997 г. По това време работи в лабораторията на микробиоложката Илейн Туоманен, където спомага за демонстрирането на това как патогена Streptococcus pneumoniae развива резистентност към ванкомицин.[8] След това Шарпантие става асистент в медицинския център на Нюйоркския университет от 1997 до 1999 г. По това време публикува труд, в който изследва регулирането на растежа на космите при мишки.[9]

След пет години в САЩ, Шарпантие се завръща в Европа и оглавява лаборатория като гост преподавател в Института по микробиология и генетика към Виенския университет, от 2002 до 2004 г. През 2004 г. Шарпантие публика откритието си на РНК молекула, участваща в регулирането на синтеза на Streptococcus pyogenes.[10] От 2004 до 2006 г. е началник на лаборатория и асистент в Департамента по микробиология и имунобиология. През 2006 г. става доцент по микробиология и е хабилитирана в Центъра по молекулярна биология. В периода 2006 – 2009 г. е началник на лаборатория и доцент в лабораториите Макс Перуц.[6]

Шарпантие се мести в Швеция, където оглавява лаборатория и е доцент в университета Умео. Там тя ръководи научен екип от 2008 до 2013 г. и е гост-професор от 2014 до 2017 г.[11] След това се премества в Германия, където е назначена за ръководител на департамент и професор в Центъра Хелмхолц за инфекциозни изследвания[12] в Брауншвайг.

През 2015 г. приема предложение от дружеството Макс Планк да стане научен член и директор на Института по инфекциозна биология в Берлин. От 2016 г. е почетен професор към Хумболтовия университет на Берлин. Същата година е приета за член на Кралската шведска академия на науките.[13] През 2020 г. получава Нобелова награда за химия заедно с Дженифър Даудна за разработването на метод за геномно редактиране.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.nobelprize.org.
  2. ↑ Abbott, Alison. The quiet revolutionary: How the co-discovery of CRISPR explosively changed Emmanuelle Charpentier's life. // Nature 532 (7600). 2016. DOI:10.1038/532432a. с. 432 – 434.
  3. ↑ а б Press release: The Nobel Prize in Chemistry 2020. // Nobel Foundation. Посетен на 7 октомври 2020.
  4. ↑ Nobel Prize in Chemistry Awarded to 2 Scientists for Work on Genome Editing – Emmanuelle Charpentier and Jennifer A. Doudna developed the Crispr tool, which can alter the DNA of animals, plants and microorganisms with high precision. // The New York Times. 7 октомври 2020. Посетен на 7 октомври 2020.
  5. ↑ Two female CRISPR scientists make history, winning Nobel in chemistry. // 7 октомври 2020. Посетен на 12 октомври 2020.
  6. ↑ а б Charpentier, Emmanuelle – Vita. // Max Planck Society. Посетен на 3 май 2017.
  7. ↑ Emmanuelle Charpentier. // Посетен на 10 юни 2020.
  8. ↑ Novak, R. и др. Emergence of vancomycin tolerance in Streptococcus pneumoniae. // Nature 399 (6736). 1999. DOI:10.1038/21202. с. 590 – 593.
  9. ↑ Charpentier, Emmanuelle и др. Plakoglobin Suppresses Epithelial Proliferation and Hair Growth in Vivo. // Journal of Cell Biology 149 (2). 17 април 2000. DOI:10.1083/jcb.149.2.503. с. 503 – 520.
  10. ↑ Mangold, Monika и др. Synthesis of group A streptococcal virulence factors is controlled by a regulatory RNA molecule. // Molecular Microbiology 53 (5). 2004. DOI:10.1111/j.1365-2958.2004.04222.x. с. 1515 – 1527.
  11. ↑ Research Groups. // Посетен на 10 октомври 2020.
  12. ↑ Home. //
  13. ↑ Kungl. Vetenskapsakademien. // Посетен на 12 януари 2018.
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еманюел_Шарпантие&oldid=11182057“.