Емден (кораб)
- Тази статия е за корабите, носили името „Емден“. За едноименния град вижте Емден.
В германския военноморски флот са построени 5 кораба с името „Емден“.
В началото на 20 век в Германската империя започва реализацията на грандиозна програма за изграждане на ВМС, които в бъдеща война за преразпределението на света да могат да се преборят с могъщия британски флот.
„Емден I“[редактиране | редактиране на кода]
В рамките на тази програма през 1908 г. е спуснат на вода бронепалубният крайцер „Емден“ с водоизместимост 3650 тона. Крайцерът е включен в състава на германската Източноазиатска ескадра и е базиран в тогавашната германска колония Циндао в Китай. През 1910 г. корабът участва в потушаването на въстание на туземците в германската колония на остров Понапе. Когато през август 1914 г. започва Първата световна война, „Емден“ е отделен от Източноазиатската ескадра, която под командването на адмирал граф Шпее потегля за Германия, но е унищожена от британски бойни кораби край Фолклендските острови. „Емден“, под командването на капитан II ранг фон Мюлер, извършва самостоятелен рейд в Индийския океан, при което успява да плени и унищожи общо 22 търговски кораба. Обстрелва и нанася големи поражения на пристанищата Мадрас и Пенанг, но дните му са преброени.
На 9 ноември 1914 г. „Емден“ спира край островите Кийлинг (Кокосови острови) и част от екипажа му слиза на брега, за да разруши британската радио и телеграфна станция. Точно тогава обаче го открива и напада британско-австралийският крайцер „Сидни“. Шансовете на „Емден“ в сражението са много малки. Неговите 105 mm снаряди не могат да пробият бронята на значително по-силния противник, а 152 mm снаряди на „Сидни“ скоро помитат предната му мачта, една от димовите тръби и оръдията му замлъкват едно след друго. Накрая „Емден“ засяда върху кораловите рифове, където останките му стърчат до към 1950 г. Част от екипажа, който е на острова, овладява шхуната „Айша“, отплава с нея и през Червено море успява да достигне турско-германските позиции в Близкия изток. Германската преса се надпреварва да възхвалява подвизите на „Емден“, героизма на екипажа му и призовава за поддържане на духа на „Емден“.
„Емден II“[редактиране | редактиране на кода]
Вторият лек крайцер, наречен на град Емден, е включен в състава на флота през 1915 г. Тъй като след сражението при Скагеррак (Ютланд) германският флот избягва всякакви срещи с британските военни кораби, той реално не участва във военните действия, с изключение на една операция в Балтийско море. След капитулацията на Германия през ноември 1918 г. всички оцелели германски военни кораби са интернирани в британската база Скапа Флоу. Там германският адмирал фон Ройтер избира за флагмански кораб „Емден II“. На 21 юни 1919 г. по команда на адмирала германските кораби се самопотопяват. По-късно „Емден II“ е изваден и предаден на френските ВМС. Бракуват го след експерименти с взривни устройства през 1922 г.
„Емден III“[редактиране | редактиране на кода]
През 1921 г. парламентът на Ваймарската република взема решение да бъде построен нов лек крайцер. През октомври 1925 г. „Емден III“ е включен в състава на тогавашната „райхсмарине“. Предвижда се корабът да служи за обучение на младото поколение флотски офицери и за издигането на авторитета на Германия по света. На 14 ноември 1926 г. крайцерът потегля на първото си околосветско плаване, което трае година и половина. При едно от следващите плавания „Емден III“ посещава и българското пристанище Варна.
На 9 април 1940 г. започва операцията „Везерюбунг“ – нахлуването на германските войски в Дания и Норвегия. „Емден III“ участва в отряда, който завладява норвежката столица Осло. Корабът почти „доживява“ края на войната незасегнат, но през април 1945 г. е тежко повреден от самолетни бомби в пристанището на Кил. През 1948 г. останките му са нарязани и предадени за претопяване.
„Емден IV“[редактиране | редактиране на кода]
Първите построени след Втората световна война модерни кораби за западногерманските ВМС са фрегатите от клас „Кьолн“ (проект 120). За поддържане на традициите една от тях е наречена „Емден IV“ (F 221). Тя е спусната на вода през март 1959 г. и е включена в състава на флота през октомври 1961 г. Базирана е във Вилхелмсхафен в състава на Втора ескадра, която в случай на война трябва да охранява корабите на НАТО, преминаващи през Ламанша от нападения на съветски подводници. През 1983 г. фрегатата е продадена на турските ВМС и е преименувана „Гемлик“.
„Емден V“[редактиране | редактиране на кода]
Мястото ѝ в германските ВМС е заето от ракетната фрегата F 210 „Емден V“ (проект 122). За поддържане на традициите на носа ѝ (както при едноименните предишни кораби „Емден“) е монтиран голям Железен кръст за храброст. Този кораб е един от осемте от клас „Бремен“, построени между 1979 и 1984 г. Той е с пълнa водоизместимост 3800 тона, дължина 130 метра и развива скорост 30 възела. Въоръжението се състои от ПУ за осем ПКР „Харпун“ и 16 ЗУР „Сий спероу“, както и две ПУ за ЗУР RAM с 21 клетки, една 76 mm артилерийска установка, две 20 mm оръдия и четири 342 mm торпедни апарата. Носи два вертолета „Сий линкс“. Има екипаж 204 души. Базирана е във Вилхелмсхафен в състава на Четвърта ескадра.
В началото на демократичните промени в България „Емден V“, в състава на Атлантическия флот на НАТО, посети Варна и стана вторият германски кораб с това име, гостувал в българското пристанище.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Семерджиев: Пет пъти „Емден“. Клуб Океан, юли 2000, с.33 – 34.