Емелин Панкхърст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емелин Панкхърст
Emmeline Pankhurst
британска политическа активистка

Родена
Починала
14 юни 1928 г. (69 г.)
Лондон, Англия
Погребана Великобритания

Уебсайт
Емелин Панкхърст в Общомедия

Емелин Панкхърст (на английски: Emmeline Pankhurst, 15 юли 1858 – 14 юни 1928) е британска политическа активистка и водач на британското движение на Суфражетките. Въпреки че тя бива негативно критикувана за войнствената си тактика, нейната дейност е призната като критичен елемент за постигането на право на глас за жените във Великобритания. Все още много историци спорят относно това, дали тя е направила повече, за да помогне или да попречи на публичната подкрепа за каузата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена и отгледана в Манчестър от политически активни родители, Панкхърст още от млада възраст се запознава с движението за право на глас на жените. Въпреки че родителите ѝ я окуражават да се подготви за живот като съпруга и майка, тя учи в École Normale de Neuilly в Париж. През 1878 тя се жени за Ричард Панкхърст – адвокат, известен със своята подкрепа за правото на жените да гласуват. Те имат пет деца през следващите десет години. Съпругът на Емелин също я подкрепя в нейните дейности извън дома им, а тя бързо се свързва и участва женския Франчис съюз. Когато тази организация се разпада, тя се опитва да се присъедини към лявата Независима работническа партия чрез своето приятелство със социалиста Кайр Харди, но ѝ е отказано членство, поради нейния пол. Тя също работи като юридически закрилник на бедните, където тя е ужасена от тежките условия на работническите къщи в Манчестър.

След смъртта на съпруга ѝ през 1898 Панкхърст основава Женски обществен и политически съюз – женска организация за право на глас на жените, отдадена на „дела, не думи“. Съюзът е независим и често в опозиция на политическите партии. Панкхърст, дъщерите ѝ и другите членове от тази организация многократно са осъждани на затвор, където те правят гладни стачки, за да осигурят по-добри условия. Когато най-голямата дъщеря Кристабел взема кормилото на Женския Обществен и Политически Съюз, противоречията между организацията и правителството нараства. Постепенно палежите стават често използвана тактика между членовете на Съюза и все повече организации започват да говорят срещу семейство Панкхърст. През 1913 няколко известни личности напускат Женския Обществен и Политически Съюз. Сред тях са и двете дъщери на Емелин Адела и Силвия. Това отчуждение в семейството никога не бива премахнато.

В навечерието на Първата световна война Емелин и Кристабел спират всички действия на организацията, за да подкрепят британското правителство в неговата борба с немците. Те насърчават жените да подпомагат индустриалната продукция и окуражават младите мъже да се бият. През 1918 Representation of the People Act (Закон за избирателната система на хората) дава право на жените над 30-годишна възраст да гласуват. Панкхърст трансформира Съюза в Женска партия, която е посветена да се бори за женско равноправие в публичния живот. В по-късните си години тя става загрижена за това, което тя приема като заплахата на болшевиките и – недоволна от политическите алтернативи – става член на Консервативната партия. Емелин Панкхърст умира на 14 юни 1928 (ненавършила 70-годишна възраст) и след две години статуя във Викторианската градина служи за нейно възпоминание.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]