Еменски каньон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еменски каньон
Еменски каньон
Еменски каньон
Bulgaria location map.svg
43.1342° с. ш. 25.3569° и. д.
Еменски каньон
Еменски пролом
(между двата каньона)
Тип на обекта: пролом
Данни
Надм. височина: 228 m
държава: България
река: Негованка

Еменският каньон (или Неговански каньон) е пролом (каньон) на река Негованка (десен приток на Росица, от басейна на Янтра) в Северна България, в Средния Предбалкан, между платото Плужна на запад и Търновските височини на изток в Община Велико Търново, област Велико Търново. Целият каньон представлява живописен антецедентен пролом.

Проломът се поделя на две части – Горен боаз и Долен боаз, с обща дължина около 5 km, като между тях в малко долинно разширение е разположено село Емен. Средната надморска височина на двата каньона е около 228 m.

През 1980 г. Еменският каньон е обявен за защитена местност „Каньона на река Негованка“ с площ 25,5 ha.[1]

Горният боаз[редактиране | редактиране на кода]

Започва на около 3 km северозападно от село Ново село, на 302 m н.в., насочва се на североизток и след около 3 km завършва югозападно от село Емен на 238 m н.в. Средната му надморска височина е около 270 m. Целият пролом е всечен в аптски и ургонски варовици, като оградните му склонове са стръмни, на места отвесни, които са с над 50 m височина, с множество водопади и пещери.

Долният боаз[редактиране | редактиране на кода]

Започва непосредствено североизточно от село Емен, на 225 m н.в., насочва се на североизток и след около 2 km завършва при „опашката“ на язовир Негованка, на 180 m н.в. Средната му надморска височина е около 200 m. Целият пролом е всечен в аптски и ургонски варовици, като оградните му склонове са стръмни, на места отвесни. В този участък се разкрива най-красивата част от каньона, като в близост се намира и екопътека, която преминава по цялата дължина на Долния боаз. Тя започва с Еменската пещера, разположена на левия бряг на реката, преминава през водопада Момин скок, където е най-тясната част на каньона и завършва в долната част на язовир Негованка.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В каньона са наблюдавани 38 вида птици, сред които по-редки са черен щъркел (Ciconia nigra), царски орел (Aquila heliaca), орел змияр (Circaetus gallicus), черна каня (Milvus migrans), горска улулица (Strix aluco), скален гълъб (Columba livia livia)[2]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каньона на река Негованка. // ИАОС. Посетен на 25 май 2020 г. (на български)
  2. Боев, З. 1985. Наблюдение върху птиците на Еменския каньон. - Орнитологически информационен бюлетин. Инст. по зоол. - БАН, 18: 28-33.