Емилиос Рядис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емилиос Рядис
Αιμίλιος Ριάδης
гръцки композитор
портрет от 1908 г.
портрет от 1908 г.

Роден
Починал
17 юли 1935 г. (55 г.)
Солун, Гърция
Музикална кариера
Инструментипиано
Участник вGreek Composers' Union
Емилиос Рядис в Общомедия

Емилиос Рядис (на гръцки: Αιμίλιος Ριάδης) е виден гръцки композитор на класическа музика, пианист и поет от XX век. Заедно с Мариос Варвоглис, Дионисос Лаврангас, Георгиос Ламбелет и Манолис Каломирис е един от основоположниците на съвременната Национална гръцка музикална школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ръкописът на „Цигански песни“ на Рядис

Роден е като Емилиос Ху (Αιμίλιος Χου) на 13 май 1885 година в македонския град Солун, тогава в Османската империя. Син е на фармацевта Хенрих Ху (Houis) от Чешин в Силезия, който твърдял, че е грък по произход, и солунската гъркиня Анастасия Григориу-Нини. В началото на кариерата си използва името Емилиос К. Елефтерядис – бащиното име на майка си, което по-късно съкращава на Рядис. Първите уроци по пиано получава в Солун при Димитриос Лалас (1848 – 1911). От 1908 до 1910 г. учи пиано и композиция в Мюнхенската кралска музикална академия при Антон Беер-Валбрун (1864 – 1929). От 1910 до 1915 г. продължава учението си в Париж при Гюстав Шерпантие и Морис Равел, където привлича вниманието на френските и гръцките си колеги. Флорен Шмит (1870 – 1958) го нарича „Гръцкия Мусоргски“, а Равел – „моя блестящ студент“.

Солунската консерватория[редактиране | редактиране на кода]

С началото на Първата световна война Рядис, като поданик на Османската империя, отначало е арестуван, но по-късно, през 1915 г., е освободен и се връща в родния си град, който от октомври 1912 г. отново става гръцки.

Почти година след освобождаването на македонската столица, през 1914 г., по решение на премиера на Гърция Елефтериос Венизелос е създадена Солунската държавна консерватория[2]. Организацията и ръководството на консерваторията Венизелос възлага на Александър Казандзис, когото Венизелос с тази цел кани от Брюксел[3].

Аналогично на неговия учител Равел, който постъпва във френската армия, Рядис, след връщането си в Солун през 1915 г., постъпва в гръцката армия[4], обаче администрацията на Венизелос преценява, че мястото му е в новата консерватория.

От 1916 г. и до самата си смърт Рядис е професор по пиано в Солунската консерватория, а от 1920 г. става и заместник-директор на консерваторията.

През 1923 г. получава „Националната награда за изкуство и литература“.

Говорещ на седем езика и доминиращ в музикалния живот на града, композиторът се смята за затворен и ексцентричен, контактите му със съвременните му композитори, такива като Манолис Каломирис и Димитрис Митропулос, и поета Костис Паламас са редки, което прави биографията му след репатрирането малко известна.

Освен композиторската и преподавателска дейност в Солун, Рядис чете лекции по китайска и древна египетска музика и музиката на Моцарт.

Рядис умира през 1935 г. в родния си град.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]