Емилиян Доростолски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Свети Емилиан Доростолски е мъченик, почитан от Българската православна църква.

В Българската православна църква[редактиране | редактиране на кода]

Според житието му е роден в гр. Доростол (дн. Силистра), където и прекарва живота си като слуга (или роб) при градоначалника. Живее по времето на император Юлиан.

Император Юлиан изпраща в Доростол нов управител, натоварен със задачата да изкорени християнството от града. Уплашени от славата му на много жесток управник, местните жители скриват от него, че сред тях има християни и обявяват, че всички се кланят на езическите богове. Доволен, той дава угощение на гражданите, но за ревностния християнин Емилиан е непоносимо самохвалството на управителя-езичник и по време на пира строшава с чук статуите на езическите богове в светилището. За деянието е обвинен невинен човек, но разбирайки това, Емилиан се явява пред управителя и признава вината си. Градът е глобен за укривателството на християни, а самият Емилиан след изтезания е изгорен на клада край Дунав на 18 юли 362 г.; тази дата днес е денят на неговото почитане от църквата[1].

Критически изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че житието на св. Емилиан е написано непосредствено след смъртта на светеца – края на IV и началото на V век. Най-ранните му варианти са най-общо два. Първият се базира на т. нар. Codex Vaticanus 866 (публикуван е от Бошиус (Boschius) през 1868 г.), а вторият е на основата на т. нар. Codex Parisiensis от ІХ в. (публикуван е от Франсоа Халкин (Halkin)). Въпреки, че Codex Parisiensis до голяма степен преповтаря Codex Vaticanus, между двете жития има разлика както в датата на мъченическата смърт на Емилиан, така и в лобното му място. Според първия, Емилиан е изгорен на клада на 3 септември в Гедина (локализирано при дн. с. Голеш), а според втория това се случва на 18 юли в Гезедина, непосредствено до Дуросторум (Силистра). Сведения за св. Емилиан могат да бъдат открити и у блажени Йероним, Амвросий Медиолански, Теофан Изповедник и Никифор Калист. В църковно-славянската агиография житието навлиза най-вече от по-късните негови преписи в Пасхалната хроника (Chronicon Paschalae), Синаксара на Константинополската патриаршия (Synaxarium Constantinopolitanum) и Месецослова на император Василий II (Menologium Basilii II).

Основна разлика между ранните жития и по-късните им редакции е и социалният статус на Емилиан. Според късните църковно-славянски редакции той е роб/слуга на градоначалника на Дуросторум, докато според по-ранните самият той е от знатен произход — баща му Севастиан е управител на града - и е военен (предположително от XI Клавдиев легион)[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жития на светиите. Синодално издателство. София, 1991. стр. 337 - 338.
  2. Св. Емилиян Доростолски: Името ми е християнин

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantinesco, R. Les martyrs de Durostorum. - Revue des Etudes Sud-Est Europeennes, 5, 1967, № 1-2, 14-19.
  • Г. Атанасов. Св. Емилиан Доростолски († 362 г.) – последният раннохристиянски мъченик в Мизия. – В: Civitas divino-humana в чест на професор Георги Бакалов. С. 2004, 203-218.
  • Иванова, Р., Г. Атанасов, П. Доневски. История на Силистра. Т. 1. Античният Дуросторум. Силистра-С., 2006.
  • Атанасов, Г. Християнският Дуросторум-Дръстър. Варна, 2007.