Емилия Маркова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емилия Маркова
Родена
Емилия Маркова Маркова
28 декември 1942 г. (1942-12-28) (77 г.)
Стил поп, джаз
Глас алт
Активност 1965 – 1980
Музикален издател Балкантон
Продуцент БНР
Влияния джаз

Емилия Маркова Маркова е българска певица, една от основоположничките на българския вокален джаз и поп музика през 1960-те и 1970-те години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София на 28 декември 1942 г. Възпитаничка е на първия випуск на Студията поп певци към Радио „София“, която завършва през 1964 г. Дебютът ѝ е свързан със „Студио 5“ и ЕОБРТ (Естраден оркестър на българското радио и телевизия). От 1965 г. до 1971 г. е била солистка на Естрадата при БНА. В този период тя сътрудничи на Кирил Дончев със записи на вокализи за филмова музика и музика към театрални спектакли.[1]

Притежава добра гласова техника, артистичност и голяма музикалност – характерни белези за нейното изпълнение. Хубавите качества, които притежава Емилия Маркова като поп изпълнителка и нейното обаяние на сцената, я правят желана певица за многобройните любители на поп музика както у нас, така и в чужбина, където тя е концертирала многократно и с голям успех.[2] Изпълнителските качества на Емилия Маркова са добре оценени от публика и критика и ѝ носят през годините награди от различни международни и наши конкурси, сред които първа награда в Международния конкурс за идпълнители на „Златният Орфей“ през 1969 г., първа награда и наградата на вестник „Съветска култура“ на фестивала в Сочи – СССР, 1969 г. Пак на този фестивал изпълнената от нея песен „Виетнамчето Лин“, композиция на Георги Костов, е удостоена също с първа награда. През 1970 г. Емилия Маркова печели втора награда за изпълнение на полска песен на фестивала в Сопот – Полша, а „Песен за трите желания“, композиция на Морис Аладжем и „Легенда“, композиция на Найден Андреев, са отличени с трета награда на фестивала „Златният Орфей“ съответно през 1970 и 1972 г.[2][1][3]

Представя се и с голям успех на фестивала в Колобжег в Полша – 1971 г. Сред популярните песни в репертоара ѝ са „Птици от синия юг“ и „Ранни цветя“. Репертоарът ѝ включва и джазови пиеси и песни в стил боса-нова. Има осъществен телевизионен филм със саксофониста Збигнев Намисловски в Полша. Концертирала е в СССР, Чехословакия, Унгария, Германия, Полша, Сърбия и Турция. През 1980-е години се отказва от концертния подиум, но въпреки че понастоящем не пее активно, остава в спомените на най-ревностните почитатели на поп музиката.[1]

Грамофонни плочи[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1970 – „Емилия Маркова“ (Балкантон – ВТМ 6270)[4]
  • 1974 – „Емилия Маркова“ (Балкантон – ВТК 3099)[5]
  • 1974 – „Емилия Маркова“ (Балкантон – ВТК 3100)[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България