Емилия Масларова
| Емилия Масларова | |
| български политик | |
.png) 24 юли 2009 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Университет за национално и световно стопанство |
| Политика | |
| Партия | Българска социалистическа партия |
| Народен представител в: XXXVIII НС XXXIX НС XL НС XLI НС | |
| Семейство | |
| Съпруг | Антон Масларов |
Емилия Радкова Масларова е български политик от БСП, министър на заетостта и социалните грижи (20 декември 1990 – 8 ноември 1991 г.) и министър на труда и социалната политика (17 август 2005 – 27 юли 2009 г.).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена на 3 юли 1949 г. в Якоруда. Завършила е висше икономическо образование в УНСС. Омъжена е (втори брак) за Антон Масларов – син на комунистическия функционер Иван Масларов.
Председател на Демократичния съюз на жените. Член на ВС на БСП. Член на Съвета по социално-икономическа политика. Съпредседател на Съвета по демография и здравеопазване.
Народен представител. Избрана за депутат в 38-о и (от 27-и МИР – Област Стара Загора) в XXXIX и XL НС. Заместник-председател на парламентарната група на Демократичната левица в XXXVIII НС и на Коалиция за България в XXXIX НС и XL НС.
Избрана за министър на заетостта и социалните грижи в правителството на Димитър Попов и за министър на труда и социалната политика в правителството на Сергей Станишев.
През 2008 г. способства за приватизиране на държавната фирма „Русалка“[1], както и СПА-комплекса „Армира“ в курорта Старозагорски минерални бани.[2]
В 2010 година печели конкурс за доцент в катедра „Социални дейности“ при Медицинския факултет на Тракийския университет.[3]
Съдебни дела срещу Емилия Масларова[редактиране | редактиране на кода]
През ноември 2009 г. ѝ е повдигнато обвинение в злоупотреба с над 10 милиона лева заради нагласени обществени поръчки в управляваното от нея министерство. Масларова сама се отказва от имунитета си на народен представител, за да бъде разследвана от прокуратурата.[4] Малко по-късно един от свидетелите по делото е пребит.[5] Две години по-късно свидетелят Тодор Павлов се отказва от показанията си.[6]
Емилия Масларова е на свобода срещу гаранция от 50 хиляди лева, става ясно от официалното съобщение на прокуратурата.
Срещу Емилия Масларова се води дело за престъпления по служба и длъжностно присвояване в особено големи размери, докато е била министър на труда и социалната политика в правителството на тройната коалиция (КБ, ДПС и НДСВ). Делото се води в Софийския градски съд.[7] Масларова е обвинена, че е присвоила 11 038 405,55 лева[8] покрай ремонт на социален дом в Стара Загора, който е извършван в периода от ноември 2007 до 15 май 2009 г. Предполагаемата схема е следната: чрез заобикаляне на Закона за обществените поръчки е избрана подходяща фирма изпълнител; по сметка (или сметки) на тази фирма се превеждат парите за ремонта; тези пари се отклоняват от предназначението си чрез съставяне на неверни счетоводни документи; отклонените пари се инвестират в дружества на бизнесмените Михаил Методиев и Венцислав Драганов. Те също са подсъдими. Заедно с тях подсъдими са и главният секретар на МТСП Иван Пенев и заместник министърът на труда и социалната политика Димитър Димитров.
В 2015 година Масларова е оправдана.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Вяра Йовева, Масларова подарява държавен хотел за милиони, frognews.bg, 19 юни 2009 г.
- ↑ Близък на Масларова съди журналистка за разкрития, news.bg, 10 ноември 2009 г.
- ↑ Масларова стана доцент в Стара Загора, bnews.bg, 9 септември 2010 г.
- ↑ Полина Паунова, Наталия Финашкова, До 20 г. решетки грозят Масларова, monitor.bg, 7 ноември 2009 г.
- ↑ Пребиха посредник, давал пари на Масларова, blitz.bg, 10 ноември 2009 г.
- ↑ Основният свидетел срещу Емилия Масларова се отказа от показанията си, dnevnik.bg, 9 май 2011 г.
- ↑ Емилия Масларова се изправя пред съда за длъжностно присвояване, actualno.com, 17 юни 2013 г.
- ↑ Диана Цветкова, Масларова на свобода срещу 50 бона, dnes.bg, 23 февруари 2010 г.
- ↑ Терзиев, Александър. След близо петгодишна съдебна сага: Емилия Масларова оправдана // Капитал, 15 декември 2015 г. Посетен на 20 октомври 2020 г.
| |||||||||||||
| |||||||||||||
|
