Емили дьо Шатле
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Емили дьо Шатле | |
|---|---|
 портрет от Морис Кантен де Латур | |
|
| |
| Родена |
17 декември 1706 г.
|
| Починала |
10 септември 1749 г.
|
| Националност | френска |
| Научна дейност | |
| Област | Физика, математика |
| Повлияна | Исак Нютон, Готфрид Лайбниц |
| Повлияла | Волтер |
| Подпис |
 |
| Емили дьо Шатле в Общомедия | |
Габриел Емили Льо Тонельо дьо Бретьойл, маркиза дьо Шатле (на френски: Gabrielle Émilie Le Tonnelier de Breteuil, marquise du Châtelet, 17 декември 1706, Париж – 10 септември 1749, Люневил) е френска математичка и физичка от епохата на Просвещението. Била е муза и вдъхновителка на Волтер. Превела е на френски „Математически начала на натурфилософията“ на Нютон[1].
През 1737 г. маркиза дьо Шатле публикува дисертация върху природата и разпространението на огъня (на френски: Dissertation sur la nature et la propagation du feu), въз основа на изследванията си на огъня, в която предсказва природата на светлината и това, което днес е познато като инфрачервено излъчване.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Попов, Янко. Волтер и г-жа дю Шатле. // сп. „Женски свят“. Варненска дигитална библиотека, 20/09/1898. Посетен на 4 август 2015.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Judith P. Zinsser. Emilie du Chatelet: Daring Genius of the Enlightenment. Penguin, 2007. ISBN 0-14-311268-6.
