Емили дьо Шатле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емили дьо Шатле
портрет от Морис Кантен де Латур
портрет от Морис Кантен де Латур

Родена
Починала
Националност френска
Научна дейност
Област Физика, математика
Повлияна Исак Нютон, Готфрид Лайбниц
Повлияла Волтер
Подпис Signature Only Emilie Du Chatelet RGNb10349352.01.tif
Емили дьо Шатле в Общомедия

Габриел Емили Льо Тонельо дьо Бретьойл, маркиза дьо Шатле (на френски: Gabrielle Émilie Le Tonnelier de Breteuil, marquise du Châtelet, 17 декември 1706, Париж – 10 септември 1749, Люневил) е френска математичка и физичка от епохата на Просвещението. Била е муза и вдъхновителка на Волтер. Превела е на френски „Математически начала на натурфилософията“ на Нютон[1].

Дисертацията на Емили дьо Шатле, 1744

През 1737 г. маркиза дьо Шатле публикува дисертация върху природата и разпространението на огъня (на френски: Dissertation sur la nature et la propagation du feu), въз основа на изследванията си на огъня, в която предсказва природата на светлината и това, което днес е познато като инфрачервено излъчване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, Янко. Волтер и г-жа дю Шатле. // сп. „Женски свят“. Варненска дигитална библиотека, 20/09/1898. Посетен на 4 август 2015.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Judith P. Zinsser. Emilie du Chatelet: Daring Genius of the Enlightenment. Penguin, 2007. ISBN 0-14-311268-6.</ref>.