Емил Басат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Басат
български журналист, литературен критик

Роден
26 април 1949 г. (69 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Емил Басат в Общомедия

Емил Басат е български културен журналист и литературен критик от еврейски произход. Роден е на 26 април 1949 г. в София.

Житейски път[редактиране | редактиране на кода]

Емил Аврамов Басат завършва българска филология в Софийския университет. От шестдесетте години на 20 век сътрудничи на редица културни издания с рецензии за книги, портрети на чуждестранни българисти, преводачи, художници, писатели. Публикува във вестниците „Народна младеж“, „Литературен форум“, „Култура“, „АБВ“, в списанията „Посоки“, „Панорама“, „Кръгозор“, „Литературна мисъл“, в Националното радио. Работи в Националната телевизия, редакция „Вътрешна информация“, в. „Еврейски вести“, където завежда културния отдел, УИ „Св. Кл. Охридски“ и като отговорен редактор на в. „Свободна книга“. Пет години работи в Министерството на културата, в „Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства“, където отговаря за галерия „Боянска църква“, организира над 200 изложби. От 1984 г. започва да сътрудничи и на в. „Софийски новини“ („Sofia News“), издание на Агенция „София прес“, на 6 езика. От 2000 г. работи в издателство „Слово“ (Велико Търново) – връзки с обществеността.

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1984 г. Емил Басат прави портрети-анкети на най-известните ни български преводачи от по-старото поколение.

През 1995 г. в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ в съавторство с доц. Величко Тодоров излиза книгата „Чешки триптих. Образи на българската литература в профил и анфас“.

През 2007 г. в новооснованото издателство „Райндал“ излиза първата му самостоятелна книга „Преводът – лица и маски“, в която представя в портрети-анкети Тодор Нейков, проф. Цеко Торбов, Валентина Топузова-Торбова, Петър Драгоев, Надежда Лекарска, Нели Гуревич, Нели Доспевска, Лилия Сталева, Стефан Гечев, Никола Иванов и Кръстан Дянков.[1] [2] [3]

През 2010 г. в издателство „Панорама“ излиза негова втора книга с портрети-анкети на преводачи „Преводът – лица и маски“, в която са представени Александър Шурбанов, Пенка Кънева, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов, Венцеслав Константинов, Недялка Чакалова, Дани Чакалова, Петко Бочаров, Борис Мисирков и Теодора Джебарова.

За труда си Басат казва: „Повече от двайсет години аз скромно следвам по стъпките им едни от най-добрите ни преводачи, очарован от странния им занаят и любопитен към съдбите им. Искаше ми се да съхраня лицата и гласовете им, историите им – такива, каквито ги видях, чух и вписах.“[4]

През 2015 г. в ИК „Гутенберг“ излиза книгата му „Българо-унгарски двуглас“ с потрети анкети на български преводачи на унгарска литература, в която са представени живеещите в Унгария д-р Тошо Дончев, Светла Кьосева и Габриела Хаджикостова и българските унгаристи проф. Чавдар Добрев, Юлия Димитрова, Иванка Павлова, Йонка Найденова, Стефка Хрусанова, Юлия Крумова, Мартин Христов, Нели Димова, Николай Бойков и Николина Атанасова – ин мемориам.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • На 30 март 2009 г. от името на Фондация „Съкровищата на Панагирик“ и Съюза на преводачите в България Емил Басат получава литературната награда на името на Нешо Бончев за цялостен принос в утвърждаването на преводното дело в България и по случай своята 60-годишнина.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]