Емил Бернар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Бернар
френски художник-неоимпресионист
Henri de Toulouse-Lautrec - Portrait de Émile Bernard.jpg
Портрет на художника от Анри дьо Тулуз-Лотрек
Роден
Починал
16 април 1941 г. (72 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Емил Бернар в Общомедия

Емил Бернар (на френски: Émile Bernard, 28 април 1868 г., Лил – 16 април 1941 г., Париж) е френски художник-неоимпресионист, един от теоретиците на символизма в изкуството.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1886 г. пристига в Париж да учи живопис в арт-студиото на Фернан Кормон, където се среща с Тулуз-Лотрек и ван Гог. През същата година е изгонен от студиото за „упорство". От 1886 – 1888 г. живее в Понт Авен, където се присъединява към групата на Понт Авен и става приятел на Гоген. Тук, през 1887 г., заедно с Луис Анкетеном развива стил на рисуване клоазонизъм, при който с различни по цвят контури се отделят формите. 

В 1890 година Емил Бернар преживява религиозна криза, след което художника се обръща към съдържанието и сюжета на средновековното изкуство.

В 1891 г. разваля дружбата си с Гоген и се присъединява към групата на символистите Одилон Редон и Фердинанд Ходлер.

От 1893 – 1903 година пътешества из Египет, Италия и Испания. В тези години създава по-голяма част от символистичните и религиозните си картини.

Бернар става един от значителните майстори на групата на Понт Авен. В началото на своето творчество се увлича от примитивизма, а в края на живота си копира картини на венециански майстори, върху които развива своите художествени страсти. В същото време творчеството на Бернар оказва решаващо влияние в работите на Пикасо и неговият „син период“.

Дългогодишното приятелство на Бернар с ван Гог, Гоген и Сезан оставя ценни за художника творчески изследвания, а разговорите, хвърлят светлина върху начина на мислене и усещанията на големите майстори на живописта.

Картини[редактиране | редактиране на кода]

  • 1888 – „Мадлен в гората на любовта“, Париж, частна колекция.
  • 1893 – „Погребението на Ван Гог“, Париж, колекция на Бернард Форт.
  • 1897 – „Испански художници“, Париж, колекция В.А. Регио.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бернар, Эмиль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.