Емил Вандервелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Вандервелд
Émile Vandervelde
белгийски политик

Роден
Починал
27 декември 1938 г. (72 г.)
Емил Вандервелд в Общомедия

Емил Вандервелд (на френски: Émile Vandervelde) е белгийски политик, водач на Белгийската работническа партия и на Втория интернационал.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емил Вандервелд е роден през 1866 година в Иксел. Завършва „Право“ (1885) и „Обществени науки“ (1888) в Брюкселския свободен университет, където по-късно преподава.

От 1886 година е член на Белгийската работническа партия, а през 1894 година за пръв път е избран в парламента. От 1900 до 1918 година е председател на Втория интернационал.

След началото на Първата световна война Вандервелд получава почетната титла държавен министър и става първия социалист, член на белгийско правителство. От 1918 до 1921 година е министър на правосъдието, като през този период се провежда реформа на наказателното право и се въвежда всеобщото избирателно право. Той посещава България от 29 август до 22 септември 1924 г. Като външен министър (от 1925 до 1927 година) участва в изработването на Договорите от Локарно. През 1929 година отново е избран за председател на Втория интернационал. През 1933 година става първия председател на Белгийската работническа партия и остава на този пост до смъртта си. През 1936 – 1937 година е министър на здравеопазването.

През 1957 г. книгата му „България и Балканите“ (1925) е включена в Списъка на вредната литература[1].

Емил Вандервелд умира през 1938 година в Брюксел.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

От него
  • Les associations professionelles d'artisans et d'ouvriers en Belgique. 1892.
  • L'Evolution industrielle et le collectivisme. 1896.
  • Le question agraire en Belgique. 1897.
  • L'Alcoolisme et le conditions du travail en Belgique. 1899.
  • Le propriété foncière en Belgique. 1900.
  • L'Exode rural et le retour aux champs. 1903.
  • Le Socialisme et l'agriculture. 1906.
  • Le Belgique et le Congo. 1911.
  • Le Socialisme contre l'état. 1918.
  • Le Parti Ouvrier Belge, 1885 – 1925. 1925.
За него
  • Ангелова, Йорданка. „Размисли и впечатления на един европейски политик и интелектуалец за балканския етнополитически лабиринт. Емил Вандервелд и посещението му на Балканите“. в „Балканистичен форум“, 2006, № 1 – 3, 142 – 158

Източници[редактиране | редактиране на кода]