Емил Вандервелд
| Емил Вандервелд Émile Vandervelde | |
| белгийски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 декември 1938 г.
Брюксел, Белгия |
| Учил в | Брюкселски свободен университет |
| Работил в | Брюкселски свободен университет |
| Политика | |
| Партия | Белгийска социалистическа партия |
| Емил Вандервелд в Общомедия | |
Емил Вандервелд (на френски: Émile Vandervelde) е белгийски политик, водач на Белгийската работническа партия и на Втория интернационал.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Емил Вандервелд е роден през 1866 година в Иксел. Завършва право (1885) и обществени науки (1888) в Брюкселския свободен университет, където по-късно преподава.
От 1886 година е член на Белгийската работническа партия, а през 1894 година за пръв път е избран в парламента. От 1900 до 1918 година е председател на Втория интернационал.
След началото на Първата световна война Вандервелд получава почетната титла държавен министър и става първия социалист, член на белгийско правителство. От 1918 до 1921 година е министър на правосъдието, като през този период се провежда реформа на наказателното право и се въвежда всеобщото избирателно право. Той посещава България от 29 август до 22 септември 1924 г. Като външен министър (от 1925 до 1927 година) участва в изработването на Договорите от Локарно. През 1929 година отново е избран за председател на Втория интернационал. През 1933 година става първия председател на Белгийската работническа партия и остава на този пост до смъртта си. През 1936 – 1937 година е министър на здравеопазването.
През 1957 г. книгата му „България и Балканите“ (1925) е включена в Списъка на вредната литература[1].
Емил Вандервелд умира през 1938 година в Брюксел.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- От него
- Les associations professionelles d'artisans et d'ouvriers en Belgique. 1892.
- L'Evolution industrielle et le collectivisme. 1896.
- Le question agraire en Belgique. 1897.
- L'Alcoolisme et le conditions du travail en Belgique. 1899.
- Le propriété foncière en Belgique. 1900.
- L'Exode rural et le retour aux champs. 1903.
- Le Socialisme et l'agriculture. 1906.
- Le Belgique et le Congo. 1911.
- Le Socialisme contre l'état. 1918.
- Le Parti Ouvrier Belge, 1885 – 1925. 1925.
- За него
- Ангелова, Йорданка. „Размисли и впечатления на един европейски политик и интелектуалец за балканския етнополитически лабиринт. Емил Вандервелд и посещението му на Балканите“. в „Балканистичен форум“, 2006, № 1 – 3, 142 – 158
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 10.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 579.