Емил Верхарен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Верхарен
белгийски поет
Портрет от Люсиан Воле, около 1900 г.
Портрет от Люсиан Воле, около 1900 г.

Роден
Починал
27 ноември 1916 г. (61 г.)
Националност Флаг на Белгия Белгия
Литература
Жанрове стихотворение, пиеса
Направление символизъм
Дебютни работи „Градове октоподи“ (1895)

Подпис Emile Verhaeren's signature.jpg
Емил Верхарен в Общомедия

Емил Верхарен (на френски: Émile Adolphus Gustavus Verhaeren) е белгийски поет. Той е сред основоположниците на символизма и е смятан за една от най-значимите фигури в белгийската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емил Верхарен е роден на 21 май 1855 година в Синт Амандс, провинция Антверпен, в семейство на френскоезични фламандци от средната класа. Макар като дете да говори и местния нидерландски диалект, той получава образованието си изцяло на френски и по-късно пише на този език. От 1866 година учи в йезуитския колеж „Света Барб“ в Гент, а след това завършва право в Льовенския католически университет, където за пръв път започва да публикува свои текстове.

След като се дипломира, през 1881 година Верхарен започва работа при известния брюкселски адвокат Едмон Пикар. В Брюксел той се включва активно в живота на артистичните среди и няколко години след като се установява там се отказва от юридическата си кариера, за да се занимава с литература. През 1883 година публикува първата си стихосбирка „Фламандки“ („Les Flamandes“), последвана от поредица издания, превърнали го в един от най-плодовитите френскоезични поети на епохата. През 1898 година е поставена и първата му пиеса, „Les Aubes“.

Портрет на Верхарен от Феликс Валотон за Книга на маските на Реми дьо Гурмон (1898).

В края на века Емил Верхарен се превръща в своеобразен говорител на авангардните артистични кръгове в Брюксел и става автор на множество критически статии в издания, като „Жон Белжик“ и „Ар Модерн“. С дейността си той допринася за популяризирането на много млади писатели и художници, сред които е и Джеймс Енсор.

В началото на 20 век Верхарен вече е международно известен, пътува и изнася лекции в цяла Европа, а произведенията му са преведени на повече от 20 езика. Той е изявен пацифист и преживява тежко началото на Първата световна война. По време на войната се установява в Англия, където пише последната си стихосбирка „Червените крила на войната“ („Les Ailes rouges de la Guerre“).

Емил Верхарен умира на 27 ноември 1916 година в Руан, като пада под движещ се влак, на който се опитва да се качи.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Четенето (1903) от Тео ван Риселберг. Верхарен е изобразен с червена дреха.
Стихосбирки
  • Les Flamandes, 1883
  • Les moines, 1886
  • Les soirs, 1888
  • Les débâcles, 1888
  • Les flambeaux noirs, 1891
  • Les campagnes hallucinées, 1893
  • Les villes tentaculaires, 1895
  • Les heures claires, 1896
  • Les visages de la vie, 1899
  • Les forces tumultueuses, 1902
  • La multiple splendeur, 1906
  • Les rythmes souverains, 1910
  • Les ailes rouges de la guerre, 1916
  • Les flammes hautes, 1917 [написана през 1914]
Критически текстове и есеистика
  • James Ensor
  • Rembrandt
  • Monet
  • Impressions (3 тома)
Пиеси
  • Le cloître (драма в четири действия)
  • Philippe II
  • Hélène de Sparte
  • Les Aubes

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]