Емил Гале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емил Гале
Émile Gallé
френски художник, работил със стъкло

Роден
Починал
Нанси, Франция
ПогребанНанси, Франция

Националност Франция
Кариера в изкуството
Стилар нуво
Емил Гале в Общомедия

Емѝл Галѐ (на френски: Émile Gallé, Нанси, 8 май 1846 – Нанси, 23 септември 1904) е френски художник, работил със стъкло, считан за един от най-значимите представители на течението ар нуво във Франция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гале е син на производител на фаянс и мебели. Изучава философия, ботаника и рисуване. Обучава се да работи със стъкло в Майсентал и се връща да работи във фабриката на баща си след Френско-пруската война. В ранните си работи използва прозрачно стъкло, декорирано с емайл, но скоро възприема оригинален стил като изработва предмети от тежко, непрозрачно стъкло, гравирано с флорални мотиви. В кариерата му настъпва подем след Световното изложение в Париж през 1878 г.

Десет години по-късно той отново се представя успешно на Световното изложение в Париж през 1889 г. като междувременно е успял да постигне международна известност. Със своя стил, характеризиращ се с акцент върху натурализма и флоралните мотиви, Гале е сред водещите фигури на разрастващото се течение ар нуво. [1]

Той продължава да прилага в работата си експериментални техники като използване на метално фолио и мехурчета въздух. Също така спомага за развитието на стъкларската индустрия като основава работилница за масово производство на предмети по негов дизайн, както и по дизайн на други художници. Предприятието работи до 1936 г., като в най-силния си период ангажира 300 работници и занаятчии, сред които и известния майстор на стъкло Южен Росо.

Гале пише книга за изкуството, озаглавена „Écrits pour l'art 1884 – 89“, която е публикувана през 1908 г., след смъртта му.

Той участва в организирането на вечерни училища за работническата класа (l’Université populaire de Nancy). Касиер е на клона в Нанси на Френската лига за защита на правата на човека (Ligue Française pour la Défense des Droits de l’Homme) и през 1898 г., излагайки на риск кариерата си, става един от първите активно включили се в защитата на Алфред Драйфус. Гале публично осъжда арменския геноцид, защитава румънските евреи и се изказва в защита на ирландските католици, въстанали срещу Великобритания. [2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. William Warmus. Emile Galle: Dreams into Glass. Corning: The Corning Museum of Glass, 1984. Каталог от изложба, който включва няколко страници от Ecrits pour l'art на Гале в превод на английски (pp.181 – 9)
  2. Emile Gallé: maître de l'art nouveau, François Le Tacon; prologue by Henri Claude. 2004 – ISBN 2-7165-0620-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Émile Gallé в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​