Емил Гале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Гале
Émile Gallé
френски художник, работил със стъкло

Роден
Починал
Погребан Нанси, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Кариера в изкуството
Стил ар нуво
Емил Гале в Общомедия

Емѝл Галѐ (на френски: Émile Gallé, Нанси, 8 май 1846 – Нанси, 23 септември 1904) е френски художник, работил със стъкло, считан за един от най-значимите представители на течението ар нуво във Франция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гале е син на производител на фаянс и мебели. Изучава философия, ботаника и рисуване. Обучава се да работи със стъкло в Майсентал и се връща да работи във фабриката на баща си след Френско-пруската война. В ранните си работи използва прозрачно стъкло, декорирано с емайл, но скоро възприема оригинален стил като изработва предмети от тежко, непрозрачно стъкло, гравирано с флорални мотиви. В кариерата му настъпва подем след Световното изложение в Париж през 1878 г.

Десет години по-късно той отново се представя успешно на Световното изложение в Париж през 1889 г. като междувременно е успял да постигне международна известност. Със своя стил, характеризиращ се с акцент върху натурализма и флоралните мотиви, Гале е сред водещите фигури на разрастващото се течение ар нуво. [1]

Той продължава да прилага в работата си експериментални техники като използване на метално фолио и мехурчета въздух. Също така спомага за развитието на стъкларската индустрия като основава работилница за масово производство на предмети по негов дизайн, както и по дизайн на други художници. Предприятието работи до 1936 г., като в най-силния си период ангажира 300 работници и занаятчии, сред които и известния майстор на стъкло Южен Росо.

Гале пише книга за изкуството, озаглавена „Écrits pour l'art 1884 – 89“, която е публикувана през 1908 г., след смъртта му.

Той участва в организирането на вечерни училища за работническата класа (l’Université populaire de Nancy). Касиер е на клона в Нанси на Френската лига за защита на правата на човека (Ligue Française pour la Défense des Droits de l’Homme) и през 1898 г., излагайки на риск кариерата си, става един от първите активно включили се в защитата на Алфред Драйфус. Гале публично осъжда арменския геноцид, защитава румънските евреи и се изказва в защита на ирландските католици, въстанали срещу Великобритания. [2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. William Warmus. Emile Galle: Dreams into Glass. Corning: The Corning Museum of Glass, 1984. Каталог от изложба, който включва няколко страници от Ecrits pour l'art на Гале в превод на английски (pp.181 – 9)
  2. Emile Gallé: maître de l'art nouveau, François Le Tacon; prologue by Henri Claude. 2004 – ISBN 2716506205.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Émile Gallé“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.