Емил Затопек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Затопек
Emil Zátopek
чешки лекоатлет

Роден
Починал
Прага, Чехия
Погребан Чехия
Активен период от 1938 г. до 1958 г.

Подпис Signatur Emil Zatopek.png
Уебсайт
Емил Затопек в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Лондон 1948 5000 м
Златен медал Лондон 1948 10 000 м
Златен медал Хелзинки 1952 5000 м
Златен медал Хелзинки 1952 10 000 м
Златен медал Хелзинки 1952 маратон

Емил Затопек (на чешки: Emil Zátopek, 19 септември 1922 – 22 ноември 2000 г.) е чехословашки бегач на дълги разстояния, наричан „Чешкият локомотив“.

Четирикратен олимпийски шампион (през 1948 г. на 10 000 m, през 1952 г. – на 5000 m, 10 000 m и маратон), трикратен шампион на Европа (1950 – 5000 m и 10 000 m, 1954 – 10 000 m), 18 пъти световен рекордьор на дистанции от 5000 m до 30 000 m. От 1948 до 1954 г. не губи нито един старт на 10 000 m, спечелвайки 38 състезания.[1]

В резултати от различни анкети, Затопек е обявяван за:

  • „Спортист на годината“ (във версията на ISK) – през 1949, 1951 и 1952 г.
  • „Спортист на столетието“ на Чехия – през 1997 г., изпреварвайки в анкетата гимнастичката Вера Чаславска и копиехвъргача Ян Железни[2].

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Запотек е седмото дете в своето семейство и още 16 годишен, започва работа във фабриката за обвуки „БАТА“ в град Злин, Чехия. Самият той споделя "Един ден спортният треньор на фабриката, който беше много стриктен, посочи четирима от нас включително и мен, като ни нареди да се бягаме в предстоящо състезание. Не се съгласих с него и се опитах да му обясня, че съм прекалено слаб и не съм във форма за да бягам, но той ме изпрати на лекар, който потвърди, че съм в идеално физическо състояние. Така че трябваше да бягам, и когато започна почувствах, че искам да спечеля! Но за съжаление завърших втори. Така започна всичко." В това състезание Запотек завършва втори от общо 100 участници. Оттук нататък той започнал да проявява сериозен интерес към бягането. Присъединил се към местния атлетически клуб, където разработил собствена тренировъчна програма.

Само четири години по-късно през 1944, Запотек счупил рекордите на 2 000, 3 000 и 5 000 метра на Чехословакия. А в края на войната той се присъденил към Чехословашката армия, където имал възможност и време да тренира и развива тренировъчната си програма.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Запотек бил селектиран за националния отбор на Чехословакия за Европейските игри през 1946 година в Осло, Норвегия. Там той завършва пети на 5 000 метра с време 14:25.8, подобрявайки поставения по-рано от него рекорд на Чехословакия от 14:50.2. На Олимпйските игри през 1948 година в Лондон, Запотек спечелил маратона на 10 000 метра и завършил втори след Гастон Рийф от Белгия на 5 000 метра.

През следващата година счупил на два пъти рекорда на 10 000 метра и подобрил собствения си рекорд 3 пъти през следващите 4 сезона. Също така поставил рекорди на 5 000 м (1954), 20,000 м (на два пъти през 1951), едночасово бягане (на два пъти през 1951), 25,000 м (1952 и 1955) и 30 000 м (1952). Спечелил златен медал на 5 000 и 10 000 метра на Европейското първенство през 1950 и отново на 10 000 метра на следващото Европейско първенство.

На Олимпйските игри през 1952 година в Хелзинки, Запотек спечелил титлите на 5 000 м, 10 000 м и златото от Маратона. Счупвайки олимпйските рекорди във всяко едно от състезанията. Запотек е единствения бегач, който е печелил три състезания от дългите бягания на едни Олимпйски игри. Победата му на 5 000 метра дошла след скоростна последна обиколка за 57.5 секунди, благодарения на която от четвърто място се наредил на първо.

Запотек имал намерения да защити титлата си от маратона на следващите Олимпйски игри след 4 години, но преди състезанието бил опериран от херния и настанен в болница за 6 седмици. Участвал в състезанието, но завършил шести. Въпреки че тренирал усилено след операцията, не успял да възвърне предишната си форма и прекратява състезателната си кариера през 1957.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Дана Затопкова (с която са родени на един и същ ден през 1922 година). Тя печели златен медал от Олимпиадата в Хелзинки през 1952 по хвърляне на копие само минути след победата на Емил на 5 000 м., а на Олимпйските игри през 1960 година завършва втора. Интересен момент от Олимпядата в Хелзинки е когато на пресконеференцията след състезанието Запотек казва "Победата ми на 5 000 метра я вдъхнови да спечели златото!" на което жена му отговаря "Така ли? Защо не отидеш да вдъхновиш някое друго момиче и да видим после дали може да метне копие на 50 метра?".

Запотек бил известен с добротата и приветливия си характер и с владеенето на 6 езика. Много атлети посещавали домът му в Прага преди състезание.

Емил и Дана са кумове на сватбата на омлимпйската златна медалистка Олга Фикотова и Харолд Конъли в Прага през 1957. Запотек говорил с Чехословашкия президент Запотоцки да поиска разрешение и помощ за сватбата на чешката героиня Олга с американеца Конъли точно в разгара на Студената война. Не се знае дали това е помогнало наистина, но само няколко дни по-късно те получили разрешение.

През 1966 Запотек приема в дома си австралиеца Рон Кларк, който бил в Прага за състезание. Емил знаел за лошия късмет, който преследвал Кларк: той спечелил много състезание и счупил много рекорди, но не успял да вземе олимпйското злато. В края на посещението, Запотек подарява един от златните си медали от Олимпиадата през 1952 на Рон Кларк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

  • Richard Askwith: Today We Die a Little: The Rise and Fall of Emil Zátopek, Olympic Legend (2016)
Ричард Аскуит: Днес всички ще умрем по малко: Необикновената история на Емил Затопек, изд. „Вакон“ София (2017), прев. Десислава Сотирова[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zatopek statue unveiled in Lausanne. // IAAF, 23 октомври 2002. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2012. Посетен на 16 септември 2018. (на английски)
  2. Великий Эмиль // „Зеркало недели“. – № 28 (249), 17 – 23 юли 1999
  3. Аскуит, Ричард. Днес всички ще умрем по малко. Необикновената история на Емил Затопек. София: Вакон. 2017, 416 с.