Емил Коралов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Станчев
250
Портретна снимка. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Псевдоним Емил Коралов
Роден 2 ноември 1906 г.
Починал 29 юли 1986 г. (79 г.)
Професия издател, редактор, писател
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, роман, повест, приказка, мемоари
Награди Димитровска награда (1952)
Съпруга Милка Петрова
Иванка Митева
Деца Ясен Коралов
Андрей Коралов
Любомир Коралов
Емилия Коралова-Стоева

Емил Дончев Станчев, по-известен под псевдонима Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични романи през 30-те години и достигнал най-широко признание за романите „Нова летопис“ и „Чинарите зашумяха“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емил Коралов е роден в семейството на учителя литератор и читалищен деец Дончо Станчев - Лъчезаров и учителката Донка Станчева. Завършва гимназия във Враца и немска филология в Софийския университет.

От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател-редактор на популярния вестник с библиотекаВесела дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето).

След това работи в издателство „Народна младеж“ (1947-1966) заедно с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

На 24 години Коралов става носител на наградата на Министерството на народното просвещение за романа си „Великата жажда“.

Носител е на Димитровска награда от 1952 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Първата му съпруга е Милка Петрова, учителка по френски език, завършила Сорбоната в Париж, авторка на приключенския роман за юноши „Сама по света“. Заедно с нея издава дълги години вестника за деца „Весела дружина“. Имат трима синове: Ясен, Андрей и Любомир.

Вторият му брак е с известната оперна певица Иванка Митева, с която има дъщеря: Емилия. Емилия Коралова-Стоева се занимава с теория и критика на художествения превод.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Информацията в този раздел подлежи на допълване.
Васил Сеизов с Георги Боршуков, Емил Коралов, Владимир Балючев в Белград, 1943 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • „Нова летопис“ – 1953 г.
  • „Чинарите зашумяха“ – 1965 г.
  • „Септемврийци – 1923 г.“ – 1945 г.
  • „Дъщерята на партизанина“ – 1948 г.
  • „Великата жажда“ – 1930 г.
  • „Непримиримите“ – 1938 г.
  • „Край Марица“ – 1952 г.
  • „Отражения в Марица“ – 1968 г.
  • Каблешково гори“ – 1949 г.
  • „Малкият въстанник“ – 1960 г.
  • „Тези, които обичаме“ – 1961 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]