Емил Коралов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Станчев
250
Емил Коралов, септември 1941 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Псевдоним Емил Коралов
Роден 2 ноември 1906 г.
Починал 29 юли 1986 г. (79 г.)
Националност Флаг на България България
Награди Димитровска награда (1952)

Емил Дончев Станчев, по-известен под псевдонима Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични романи през 30-те години и достигнал най-широко признание за романите „Нова летопис“ и „Чинарите зашумяха“. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето). Носител е на Димитровска награда от 1952 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Васил Сеизов с Георги Боршуков, Емил Коралов, Владимир Балючев в Белград, 1943 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • „Нова летопис“ – 1953 г.
  • „Чинарите зашумяха“ – 1965 г.
  • „Септемврийци – 1923 г.“ – 1945 г.
  • „Дъщерята на партизанина“ – 1948 г.
  • „Великата жажда“ – 1930 г.
  • „Непримиримите“ – 1938 г.
  • „Край Марица“ – 1952 г.
  • „Отражения в Марица“ – 1968 г.
  • Каблешково гори“ – 1949 г.
  • „Малкият въстанник“ – 1960 г.
  • „Тези,които обичаме“ – 1961 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]