Емил Крепелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Крепелин
Emil Kraepelin
германски психиатър
Емил Крепелин около 1886 г.
Емил Крепелин около 1886 г.

Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Образование Лайпцигски университет
Работил в Хайделбергски университет
Подпис Emil Kraepelin signature.JPG
Емил Крепелин в Общомедия

Емил Крепелин (на немски: Emil Kraepelin) е германски психиатър.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

По времето, когато излиза на медицинската сцена в края на XIX век, класификацията на психичните разстройства преживява период на объркване. Интересът му към психиатрията се оформя още когато е в медицинското училище. За известно време е свързан с Вилхелм Вундт в Лайпцигския университет. По това време Вундт се интересува от „новата“ психология и експериментира със сетивните функции и анализа на състоянията на съзнанието. На този фон на научните изследвания, Крепелин подхожда към проблема за психичните разстройства. Той вярва, че към тях трябва да се подходи научно, след като са предопределени. Смята, че психично разстроеният човек може да се възстанови или да не се възстанови по естествен път.

Въвеждане на понятието Dementia praecox в психиатрията: страница от Psychiatrie на Крепелин (1899).

Чрез внимателно наблюдение на много пациенти и статистическата табулация на симптомите стига до извода, че съществуват две основни психични разстройства: деменция прекокс и манийно-депресивна психоза. По-нататък разделя тези разстройства на различни подвидове: деменция прекокс може да се раздели на хебефренна, кататонна и параноидна, докато манийно-депресивната психоза има много повече подразделения, в зависимост от редовността или нередовността на циклите на мания и депресия. В резултат на това става известен като „великия класификатор“ на психичните разстройства.

Общо взето, Крепелин разглежда причините за тези разстройства като предварително определени и предимно биологични по природа. Физиологичните фактори и малфункции на различните телесни органи, изглежда са значимите фактори, а не психологическите причини, издигани от много представители на френските школи и от Зигмунд Фройд.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Compendium der Psychiatrie. Zum Gebrauche für Studirende und Aerzte. Abel, Leipzig 1883; 6. vollständig umgearbeitete Auflage 1899: Psychiatrie. Ein Lehrbuch für Studirende und Aerzte.
  • Zur Psychologie des Komischen. В: Philosophische Studien. Bd. 2, 1885, S. 128–160, 327–361
  • Ueber die Beeinflussung einfacher psychischer Vorgänge durch einige Arzneimittel. Fischer, Jena 1892
  • Über Sprachstörungen im Traume. Engelmann, Leipzig 1906

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.