Емил Попов (радист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Попов.
| Емил Попов | |
| български радист | |
| Роден |
28 ноември 1910 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 ноември 1943 г.
|
| Националност | българин |
| Военна служба | |
| Прякор | Пар |
| Служил на |  СССР,  България |
| Род войски | Народоосвободителна въстаническа армия |
| Войни | Втора световна война |
| Семейство | |
| Баща | Никола Попов |
| Майка | Паунка Попова |
Емил Николов Попов (агентурен псевдоним Пар) е български комунист, член на РМС и участник в българската комунистическа съпротива през Втората световна война.
Радист на разкритата разузнавателна група на Александър Пеев (Боевой) и разстрелян на 22 ноември 1943 г. на гарнизонното стрелбище в София след присъда по обвинения по Закона за защита на държавата[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Емил Попов е роден на 28 ноември 1910 г. във Велико Търново. Баща му, Никола Попов, е учител. Майка му се казва Паунка. Семейството има четири деца – Иван, Ирина, Емил и Маруся. Брат му Иван Попов става основоположник на електронната промишленост в България. Емил е братовчед на Иван Джаков – първия български радиолюбител. През 1920 г. баща му е уволнен от училището заради пропаганда на комунистически идеи и семейството се премества да живее в София.[1]
- Агентурна дейност
През 1941 г. Емил Попов се намира на свръзка при военния аташе и резидент на съветското разузнаване в посолството на СССР в София полковник Иван Дергачев. След нападението на Нацистка Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г., Дергачев дава указания на Александър Пеев да се свърже с Емил Попов, чрез Димитър Павлов, шурей на Кръстю Белев. Пеев (Боевой) събира разузнавателна информация за германските войски в България, политическата обстановка в страната и други сведения, които предава на Емил Попов. Попов отначало дава информацията на Иван Джаков, който я предава по морзовата азбука, чрез късовълнова радиостанция в разузнавателния център в СССР („Дубок“). По-късно Джаков е мобилизиран в противовъздушната отбрана на София. Емил Попов инсталира нелегалната радиостанция в собствената си квартира на ул. „Цар Самуил“ №25 в София[1] и започва самостоятелно да поддържа радиовръзка с Москва.[2] Александър Пеев знае, че събира информация в интерес на СССР, но не знае как се предава тя, след като я предостави на Емил Попов.[3]
- Съд и разстрел
На 15 април 1943 г. Емил Попов е засечен и арестуван по време на радиовръзка с разузнавателния център в СССР („Дубок“). По-късно са разкрити и арестувани Александър Пеев, Иван Владков и Иван Джаков.[2]
По наказателно дело №1541/1943 Емил Попов, Александър Пеев и Иван Владков са осъдени на смърт от Софийския военно-полеви съд и са разстреляни на гарнизонното стрелбище в София на 22 ноември 1943 г. Иван Джаков е осъден на 8,5 години затвор, от които излежава година и на 8 септември 1944 г. е освободен от правителството[2].
В изкуството[редактиране | редактиране на кода]
През 1979 г. в Народна република България по сценарий на Павел Вежинов е заснет телевизионен сериал „Сами сред вълци“, посветен на разузнавателната дейност на Александър Пеев и неговите сътрудници. Личността на Емил Попов е пресъздадена от Стойно Добрев.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Стоянов-Бигор, Георги. С голямата мярка на историята // в-к „Нова Зора“, бр. 22, 03.06.2008. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 10.11.2015.
- ↑ а б в Данев, Панайот. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.
- ↑ Изповед от д-р Александър Константинов Пеев, подсъдим по наказателно дело № 1541 /1943 г. до Председателя на Софийския военно-полеви съд