Емил Роберт Коен
| Eмил Роберт Коен | |
| български социолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Учил в | Софийски университет |
| Партия | ДЕОС |
| Работил | социолог, журналист |
Емил Роберт Коен /1951-2018/ е социолог, журналист, политически анализатор и последователен правозащитник, ярка личност на еврейската общност в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Магистър по социология, изследовател, дълги години е преподавател по „Социология на религиите“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Специализира човешки права в „Utica College“, USA. Автор е на публикации в редица български и чужди издания, участвал е в множество изследвания, посветени на правата на човека: състоянието на етническата преса в България, оценка на състоянието на безработицата сред ромското население, характеристика и тенденции в междуетническите отношения в България, оценка на разпространението, четенето и влиянието на т.нар. „жълта преса“ в България и др. Работил е във в. „Континент“ и в Института за изследване на младежта.
Емил Коен е един от основателите на Български хелзинкски комитет и негов дългогодишен член. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации. Основател и ръководител е на правозащитната фондация „Толерантност“ /1994-2002/ [1], която защити много преследвани заради религиозните им убеждения хора по време на кампанията срещу т.нар. „секти“ през 1993-1998 г., включително и чрез дела пред ЕСПЧ в Страсбург. Бил е изпълнителен директор на неправителствената организация „Проект Права на човека“ /2002-2004/, старши изследовател, редактор и издател на електронния бюлетин „Правата на човека във фокус“ на БХК [2] /2008-2011/, председател на Сдружение „Маргиналия“[3]/2014-2018/.
През 80-те години Емил Коен е активен член на т.нар. Марксов семинар [4] (Софийски университет), който се превърна не просто в институция на едно поколение в социологията, а на нова интелектуална нагласа към социологическата проблематизация на света. Член и участник е в дейността на Института за критически теории на свръхмодерността [5], основан през юли 2015 г.
От 2013 до 2018 г. Емил Коен е един от активните участници в гражданските протести в страната, а коментарите му за случващото се на улицата и в обществото имат последователи в социалните мрежи. В този период той е избран за председател на партия ДЕОС, създадена в социалните мрежи от участници в протестите срещу кабинета „Орешарски“, а след саморазпускането ѝ /15.04.2018/, е избран за председател на новосъздаденото гражданско сдружение „Либерални идеи за България и Европа“ (ЛИБЕ) [6], в което се влива най-активната част от състава на ДЕОС.
Посмъртно издадената му първа и единствена книга „Свободата на словото не може да се защити сама“[7] през 2019 г. е структурирана в 9 глави, в които текстовете съответстват на конкретни социални проблематики във фокуса на битката на автора за по-добър свят, независимо от хронологията на написването им и независимо кога и къде са били публикувани. Основният смисъл на събирането им в книга е да се проследи и усети собствената ценностна битка на един правозащитник срещу всички съвременни форми на тоталитаризъм и за една Европа като интеграционен проект.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Социалният ефект от зачитането на вярата и съвестта, електронно издание „Свобода за всеки“, бр. 2/ февруари 2005 г. // Архивиран от оригинала на 2020-08-10. Посетен на 2019-11-19.
- ↑ Съдържание на бр. 23 (последен), 12 ноември 2010 г.
- ↑ www.marginalia.bg
- ↑ Марксовият семинар на 40 години, в. Култура, бр. 26, 6 юли 2018 г.
- ↑ ИКТС Институт за критически теории на свръхмодерността.
- ↑ libe.bg
- ↑ iztok-zapad.eu
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Публикации на Емил Коен в „Маргиналия“
- Публикации на Емил Коен в „Терминал 3“
- Публикации на Емил Коен в сп.“Либерален преглед“ Архив на оригинала от 2019-09-05 в Wayback Machine.
- Публикации на Емил Коен в „Дневник“
- „Десетилетието на ромското включване“ в дневния ред на медиите и обществото, Емил Коен, 7 май 2006, сп. Обектив Архив на оригинала от 2019-04-16 в Wayback Machine.