Направо към съдържанието

Емил Хакъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ян Бенеш
Jan Beneš
Ян Бенеш, 2013 г.
Ян Бенеш, 2013 г.
ПсевдонимЕмил Хакъл
Роден25 март 1958 г. (66 г.)
Професияписател, поет, журналист
Националност Чехословакия,
 Чехия
Активен период1991 -
Жанрдрама, лирика, документалистика
Известни творби„За родителите и децата”
„Правила за смешно поведение”
„Истинско събитие”
НаградиМагнезия Литера
„Йозеф Шкворецки”
Уебсайтwww.emilhakl.cz
Ян Бенеш в Общомедия

Ян Бенеш (на чешки: Jan Beneš) е чешки журналист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика и документалистика. Пише под псевдонима Емил Хакъл (на чешки: Emil Hakl).[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Ян Бенеш е роден на 25 март 1958 г. в Прага, Чехословакия. Завършва специалност производство на текстове в Консерваторията „Ярослав Йежек”, я след две години и драматургия в нея. От 1981 г. работи като аранжор, библиотекар, служител на бензиностанция и тонрежисьор. В периода 1996-2000 г. работи като текстописец в редица рекламни агенции, от 2001 г. работи като редактор на литературния двуседмичник Tvar, а след това работи като журналист в седмичника „Instinkt”.[1][2][3]

През 80-те години пише стихове, драматизира литературни произведения и участва в реализацията им в самодейни театрални формации. Той е един от основателите през 1988 г.на свободното литературно сдружение „Модерните неграмотни“. Фокусът на дейността на сдружението са редовните авторски четения в пражки и извънпражки клубове. По-късно е последван от авторски четения в „Литературен клуб 8”. Сътрудничи и на литературния „Pant Club”.[1][2][3]

Публикува свои произведения в списания в Initials, в Tvar, в Literární noviny, в Aluz, в Salon, в списание Hospodářské noviny, в Týden и в онлайн списание Dobrá adresa. Представен е в Anthologie de la poésie tchéque contemporaine 1945–2000 (2002 ) и в други издания.[1][2][3]

Първата му книга, стихосбирката „Несвързани думи” (Rozpojená slova), е издадена през 1991 г. и е оценена от критиката като успешен ъндърграунд дебют. През 2000 г. излиза стихосбирката му „Пробни трели от Марс” (Zkušební trylky z Marsu), след което той изоставя поезията и се фокусира върху художествената литература. Първият му сборник с разкази „Краят на света” (Konec světa) е публикуван през 2001 г.[1][2][3]

Първият му роман „Интимната кутия на Сабрина Блек” (Intimní schránka Sabriny Black) е издаден през 2002 г. Той е силно автобиографичен и е повлиян от връзката му с музикантката Ева Турнова.[1][2][3]

През 2002 г. е издаден и романът му „За родителите и децата”. Той представя срещата на възрастен баща и 42-годишния му син, които излизат един следобед на разходка, а срещата им е записана в един диалог от истории и спомени. Романът третира темата за умението за общуване, за търпението, прошката и обичта. Книгата получава престижната награда „Магнезия Литера” за проза. Преведена е на над 20 езика по света. През 2008 г. романът е екранизиран от режисьора Владимир Михалек.[1][2][3]

Следват сборникът му разкази „За летящите обекти” (O létajících objektech) от 2004 г., и романът му „Полетът на вещицата” (Let Čarodějnice) от 2008 г., в които прави някои лингвистични експерименти с езика и заглавията.[1][2][3]

През 2010 г. е издаден романът му „Правила за смешно поведение”. В него писателят продължава темата за отношенията между баща и син, и тяхната раздяла. В историята главният герой полита за първи път в живота си с парапланер и в търсене на себе си се изгубва в делтата на Дунав. Забавната, иронична и тъжна история е удостоена с наградата „Йозеф Шкворецки” и заема второ място в класацията „Книгата на годината” на вестник „Людове новини” (Lidové noviny) за 2010 г.[1][2][3]

Романът му „Истинско събитие” от 2013 г. се насочен към темата за генезиса на съвременните събития свързани с тероризъм и насилие. Действието в него се развива в няколко плана – един от тях е за радикална лява екстремистка организация Фракция Червена армия (RAF), друг е за интимните отношения между мъж и жена, а трети е за трима приятели, които в свободното си време играят компютърни игри, пият или дебатират, за да се почувстват и на четиридесетте млади по сърце. За него писателят получава за втори път наградата „Магнезия Литера” за проза.[1][2][3]

През 2014 г. е издаден третият му сборник с разкази „Говежди кубчета” (Hovězí kostky), а през 2016 г. е издаден романът му „Една версия” (Umina verze).[1][2][3]

Ян Бенеш живее със семейството си в Прага.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Intimní schránka Sabriny Black (2002, преработен 2010 г. и издаден под заглавието „Intimní schránka Sabriny Black : Final Cut”)[4][1][2][3]
  • O rodičích a dětech (2002) – награда „Магнезия Литера” за проза
    За родителите и децата, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Васил Самоковлиев
  • Let čarodějnice (2008)
  • Pravidla směšného chování (2010) – награда „Йозеф Шкворецки”
    Правила за смешно поведение, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Деница Дабижева
  • Skutečná událost (2013) – награда „Магнезия Литера” за проза
    Истинско събитие, изд.: ИК „Персей“, София (2015), прев. Васил Самоковлиев
  • Umina verze (2016) – с фотографии на Зузана Лазарова
  • Rozpojená slova (1991)[4]
  • Zkušební trylky z Marsu (2000)
  • Konec světa (2001) - разкази[4]
  • O létajících objektech (2004) - разкази
  • Hovězí kostky (2014) – разкази
  • Výsek (2018) – избрани колони от списанието Čilichili, рубрика Pavlač[4]
  • 2008 O rodicích a detech
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Garland в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​