Емил или За възпитанието
| Емил или За възпитанието | |
| Émile ou De l’éducation | |
 | |
| Автор | Жан-Жак Русо |
|---|---|
| Първо издание | 1762 г. |
| Оригинален език | френски език |
| Жанр | есе |
| Емил или За възпитанието в Общомедия | |
Емил или За възпитанието (на френски: Émile, ou De l’éducation) е книга за възпитанието и природата на човека, написана от Жан-Жак Русо, който я счита за „най-добрата и най-важната“ от всичките му творби.[1] Поради наличието на глава в книгата, наречена „Верую на савойския викарий“, Емил е забранена в Париж и Женева и изгорена публично през 1762, годината на първото си издание.[2] По време на Френската революция, Емил служи като вдъхновение за нова национална образователна система.[3]
Политика и философия[редактиране | редактиране на кода]
В творбата се разглеждат основни политически и философски въпроси за връзката между индивида и обществото, в частност как индивидът може да запази своята вродена (според Русо) доброта на „благороден дивак“, докато е подложен на корумпиращото влияние на колектива. Започва с изречението: „Всичко, напускащо ръцете на Създателя е добро; в ръцете на човека всичко се разваля“.
Русо иска да опише система на образование, която да помогне на естествения човек, който той описва в За обществения договор (1762) да оцелее в корумпираното общество.[4] Той прилага подход на роман, описваш Емил и неговия наставник, за да илюстрира как може да се възпита един идеален човек. Емил не е точно ръководство за родители, но съдържа някои конкретни съвети за отглеждането на децата.[5] Някои автори я считат за първи изчерпателен труд по философия на образованието в западната култура, както и един от първите образователни романи (Bildungsroman).[6]
Текстът на книгата е разделен на пет глави: първите три са посветени на детето Емил, четвъртата на годините на подрастване и петата описва възпитанието на идеалната жена Софи, както и домашния и обществения живот на Емил.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rousseau, Jean-Jacques. The Confessions. Trans. J.M. Cohen. New York: Penguin (1953), 529 – 30.
- ↑ E. Montin, „Introduction to J. Rousseau's Émile: or, Treatise on education by Jean-Jacques Rousseau“, William Harold Payne, transl. (D. Appleton & Co., 1908) p. 316.
- ↑ Жан Блох проследява отзивите за Емил сред френските революционери в книгата си Rousseauism and Education in Eighteenth-century France Oxford: Voltaire Foundation (1995).
- ↑ William Boyd. The Educational Theory of Jean Jacques Rousseau. Russell, 1963. ISBN 978-0-8462-0359-9. с. 127.
- ↑ Самият Русо, разстроен от неразбирането на книгата, пише в Lettres de la montagne: „Il s'sagit d'un nouveau système d'èducation dont j'offre le plan à l'examen des sages, et non pas d'une méthode pour les pères et les mères, à laquelle je n'ai jamais songé“. [Тя е за нова система на възпитание, която аз описвам и предлагам на вниманието на ученото общество, а не ръководство за родители, което никога не е било моя цел] цит. по Peter Jimack, Rousseau: Émile. London: Grant and Cutler, Ltd. (1983), 47.
- ↑ Rousseau, Jean-Jacques. Emile. Trans. Allan Bloom. New York: Basic Books (1979), 6.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emile, or On Education в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |