Емил или За възпитанието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил или За възпитанието
Émile ou De l’éducation
EmileTitle.jpeg
АвторЖан-Жак Русо
Първо издание1762 г.
Оригинален езикфренски език
Жанрлитературно произведение
Емил или За възпитанието в Общомедия

Емил или За възпитанието (на френски: Émile, ou De l’éducation) е книга за възпитанието и природата на човека, написана от Жан-Жак Русо, който я счита за „най-добрата и най-важната“ от всичките му творби.[1] Поради наличието на глава в книгата, наречена „Верую на савойския викарий“, Емил е забранена в Париж и Женева и изгорена публично през 1762, годината на първото си издание.[2] По време на Френската революция, Емил служи като вдъхновение за нова национална образователна система.[3]

Политика и философия[редактиране | редактиране на кода]

В творбата се разглеждат основни политически и философски въпроси за връзката между индивида и обществото, в частност как индивидът може да запази своята вродена (според Русо) доброта на „благороден дивак“, докато е подложен на корумпиращото влияние на колектива. Започва с изречението: „Всичко, напускащо ръцете на Създателя е добро; в ръцете на човека всичко се разваля“.

Русо иска да опише система на образование, която да помогне на естествения човек, който той описва в За обществения договор (1762) да оцелее в корумпираното общество.[4] Той прилага подход на роман, описваш Емил и неговия наставник, за да илюстрира как може да се възпита един идеален човек. Емил не е точно ръководство за родители, но съдържа някои конкретни съвети за отглеждането на децата.[5] Някои автори я считат за първи изчерпателен труд по философия на образованието в западната култура, както и един от първите образователни романи (Bildungsroman).[6]

Текстът на книгата е разделен на пет глави: първите три са посветени на детето Емил, четвъртата на годините на подрастване и петата описва възпитанието на идеалната жена Софи, както и домашния и обществения живот на Емил.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rousseau, Jean-Jacques. The Confessions. Trans. J.M. Cohen. New York: Penguin (1953), 529 – 30.
  2. E. Montin, „Introduction to J. Rousseau's Émile: or, Treatise on education by Jean-Jacques Rousseau“, William Harold Payne, transl. (D. Appleton & Co., 1908) p. 316.
  3. Жан Блох проследява отзивите за Емил сред френските революционери в книгата си Rousseauism and Education in Eighteenth-century France Oxford: Voltaire Foundation (1995).
  4. William Boyd. The Educational Theory of Jean Jacques Rousseau. Russell, 1963. ISBN 978-0-8462-0359-9. с. 127.
  5. Самият Русо, разстроен от неразбирането на книгата, пише в Lettres de la montagne: „Il s'sagit d'un nouveau système d'èducation dont j'offre le plan à l'examen des sages, et non pas d'une méthode pour les pères et les mères, à laquelle je n'ai jamais songé“. [Тя е за нова система на възпитание, която аз описвам и предлагам на вниманието на ученото общество, а не ръководство за родители, което никога не е било моя цел] цит. по Peter Jimack, Rousseau: Émile. London: Grant and Cutler, Ltd. (1983), 47.
  6. Rousseau, Jean-Jacques. Emile. Trans. Allan Bloom. New York: Basic Books (1979), 6.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Emile, or On Education“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​