Емил фон Беринг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беринг.

Емил фон Беринг
Emil Adolf von Behring
германски физиолог

Роден
Починал
31 март 1917 г. (63 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област физиология, имунология
Работил в Марбургски университет
Известен с лечение на дифтерия
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физиология или медицина (1901)
Семейство
Баща Август Георг Беринг
Майка Августина Цех
Емил фон Беринг в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Емил Адолф фон Беринг (на немски: Emil Adolf von Behring), роден Адолф Емил Беринг, е германски физиолог и първият носител на Нобеловата награда за физиология или медицина (1901).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1854 година в Хансдорф, Прусия (днес в Полша), най-голямото от дванадесетте деца на учителя Август Георг Беринг и втората му съпруга Августина Цех. От 1874 до 1878 изучава медицина във Военния медицински колеж в Берлин. Работи като военен лекар, а впоследствие става преподавател в медицинския факултет в Университета в Марбург.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Беринг провежда изследвания върху тетануса и дифтерията, тогава широко разпространени и често водещи до смърт. Пръв изтъква, че тежките клинични прояви не се дължат пряко на причинителите, а на отделяните от тях токсини.

През 1890 г., в сътрудничество с японския учен Китасато, Беринг установява, че серумът на опитни животни, предварително инжектирани с бактерийни култури или токсини, има лечебно действие срещу съответните инфекции. На основата на тези данни създава антитоксични серуми против тетанус и дифтерия.

През 1901 г. става първият лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина „за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането и при дифтерия, с което отваря път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта“.[1]

По времето, когато получава Нобеловата награда, Беринг преминава от изследването на тетануса и дифтерията към изучаването на туберкулозата. Тогава туберкулозата е една от седемте най-разпространени болести със смъртен изход и затова много бактериолози, включително и Роберт Кох, се опитват да получат ваксина за лечението и. В продължение на няколко години Беринг се опитва да създаде туберкулозен антитоксин, но претърпява неуспех. Значителна част от изследванията му са посветени на изучаването на взаимната връзка между туберкулозата на човека и едрия рогат добитък. Той смята, че двете болести са идентични и тази гледна точка го довежда до конфликт с Кох.

По време на Първата Световна Война създадената от Беринг противотетанусна ваксина помага да се запази живота на много немски войници и затова правителството на Германия го награждава с Железен кръст.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През целия си живот изпада в продължителни и дълбоки депресии, което налага периодични лечения в санаториум.

Беринг счупва бедрото си, което довежда до образуване на лъжлива става и ограничава способността му да се предвижва. На 31 март 1917 година умира от скоротечна пневмония в Марбург, Германия, на 63-годишна възраст.

Неговият нобелов медал е изложен в Музея на червения кръст и червения полумесец в Женева.

Библиография (частична)[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Blutserumtherapie (1892);
  • Bekämpfung der Infektionskrankheiten (1894);
  • Beiträge zur experimentellen Therapie (1906).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1901. // The Nobel Foundation. Посетен на 2008-01-04.