Емих X фон Лайнинген-Хартенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емих X фон Лайнинген-Хартенбург
граф на Лайнинген-Харденбург
Лични данни
Роден
1498 г.
Починал
10 януари 1541 г. (43 г.)
Семейство
Династия Дом Лайнинген
Баща Емих IX фон Лайнинген
Майка Агнес фон Епщайн-Мюнценберг
Брак Катарина фон Насау-Саарбрюкен
Потомци Маргарета, Йохан Филип I, Емих XI
Герб Armoiries de Leiningen.svg

Емих X фон Лайнинген-Хартенбург (на немски: Emich X von Leiningen-Hartenburg; * 1498; † 10 януари 1541) от род Дом Лайнинген е граф на Лайнинген-Харденбург.

Той е син на граф Емих IX фон Лайнинген († 18 февруари 1535) и съпругата му Агнес фон Епщайн-Мюнценберг († 28 юли 1533), дъщеря на граф Готфрид XII фон Епенщайн-Диц-Мюнценберг (ок. 1465 – 1522) и Валпурга фон Салм (1440 – 1493), вдовица на граф Куно фон Золмс-Лих (1420 – 1477).

През 1519 г. баща му Емих IX разрешава на Емих X и брат му Енгелхард (1499 – 1553), домхер в Трир, съуправлението и се оттегля в Дагсбург в Лотарингия.

През 1529 г. Емих X и братята му Енгелхард, Лудвиг, Христоф и Ханс Хайнрих се събират в Харденбург и за да спасят, похабеното от баща им графство Лайнинген-Харденбург, се заклеват, че само най-големият от тях ще се ожени, за да не се разделя страната. Те се придържат към договора и баща им се оттегля почти напълно от управлението.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Емих X се жени на 17 юли 1537 г. за графиня Катарина фон Насау-Саарбрюкен (* 11 ноември 1517; † 1 януари 1553), дъщеря на граф Йохан Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен (1472 – 1545) и втората му съпруга графиня Катарина фон Мьорс и Сарверден (ок. 1490 – 1547).[1] Те имат децата: [2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Burgen und Bergschlösser in den ehemaligen Gauen, Grafschaften und Herrschaften der bayerischen Pfalz, Band 3, S. 189 – 217, Kaiserslautern, 1863
  • Michael Frey: Versuch einer geographisch-historisch-statistischen Beschreibung des königl. Bayer. Rheinkreises. Band 2 (Gerichts-Bezirk von Frankenthal), Speyer 1838, S. 484, (Digitalscan)
  • Heinrich Conrad: Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses, Landkreis Bad Dürkheim, 2000, S. 51 – 56, ISBN 3-00-006579-2
  • Brinckmeier, Genealogische Geschichte des Hauses Leiningen, Brunswick, 1890 – 1891
  • Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Leiningen 4, genealogy.euweb.cz
  2. Emich X, Graf von Leiningen-Hartenburg, geneall.net

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]