Емпедокъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емпедокъл
Ἐμπεδοκλῆς
древногръцки философ

Роден
Починал
около 430 г. пр.н.е. (60 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Интереси Онтология, космология
Идеи четирите стихии
Повлиян Парменид, Питагорейство, Алкмеон Кротонски
Повлиял Горгий, Сократ, Критий, Аристотел, Тит Лукреций Кар, Фридрих Ницше
Емпедокъл в Общомедия
Емпедокъл (рисунка на Д.Кунего по Рафаело, 1785)

Емпедокъл (на старогръцки: Ἐμπεδοκλῆς) е древногръцки философ и гражданин на Акрагант, (колония на гр. Джела в Сицилия). Смята се, че е живял приблизително между 483 и 423 година преди н.е. Сведения за неговите живот и творчество са запазени от Диоген Лаерций[1]. Според предаденото, Емпедокъл е автор на около 5000 стиха, от които днес са запазени около 530.[2]

Във философската си поема „За природата“ той обяснява, че в основата на света и нещата стоят четирите стихии – земя, въздух, вода и огън. Тези стихии се привличат или се отблъскват или, както казва авторът, – цари дружба или враждебност. За Емпедокъл това е и основа на естествения отбор при живите същества, при които се налагат съществата с най-добра комбинация между четирите стихии. Друга прочута негова философска поема, от която са запазени фрагменти, е „Пречиствания“, излагаща възгледите на Емпедокъл за душата и прераждането.

Според легендата, за да не бъде видян, че умира, и така поклонниците му да разберат, че не е бог, Емпедокъл се хвърлил в кратера на Етна.

Емпедокъл е един от последните философи, които излагат своите идеи в стихове. За това към него проявяват интерес и литератори. Фридрих Хьолдерлин е автор на пиесата „Смъртта на Емпедокъл“, а Матю Арнолд му е посветил поемата „Емпедокъл на Етна“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диоген Лаерций, Животът на философите, кн. VIII (Питагорейци), гл. 2
  2. Дилс и Кранц са идентифицирали 476 стиха и нови 54 са открити и публикувани в 1999 г., вж. Alain Martin et Olivier Primavesi, L'Empédocle de Strasbourg (P. Strasb. Gr. Inv. 1665 – 1666): Introduction, Édition et Commentaire, Walter de Gruyter, 1999.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Емпедокъл, Фрагменти, Антична философия (1988), съст. Ради Радев, София: Наука и изкуство

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]