Емпорион
Емпòрион, емпориум е тържище през античността, застроено с търговски сгради, складови помещения и други.[1]
Емпорионите възникват извън градските стени на селища край морето (наименованието означава „пристанищно тържище“) или на особено важни и оживени кръстопътища във вътрешността, а от IV век пр.н.е. – и в селищата. През IV век пр.н.е. древногръцкият град Тасос основава емпориона Пистирос (край град Септември), около 180 г. възниква Дискодуратера[2] (до село Гостилица, Габровско), който спада към Августа Траяна (Стара Загора); по време на управлението (193 – 211 г.) на Септимий Север възниква емпорионът Пизос (до село Димитриево, Старозагорско). Главно през II век в Римската империя са създавани емпориони, в които населението е прехвърляно от други села и е обезщетявано със земи.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1957, Емпорион. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Община Дряново. Официален сайт > Туристически обекти > Римска крепост Дискодуратере. Справка към 04.02.2025.