Енвер паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енвер паша
اسماعیل انور پاشا
Ismail Enver.jpg
Роден
Починал
Погребан Истанбул, Турция

Религия Ислям

Подпис Enver Paşa imzası.png
Уебсайт
Енвер паша в Общомедия

Исмаил Енвер, известен още като Енвер паша, или Енвер бей (на османски турски: اسماعيل انور; на турски: Enver Paşa) е османски и турски военен и политически деец, идеолог на пантюркизма и панисламизма.

Активен участник в Младотурската революция от 1908 година, един от лидерите на младотурската партия Комитет за единство и прогрес.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Исмаил Енвер е роден на 22 ноември 1881 година в Истанбул, в семейството на железопътен работник. Израства в бедност. От 1897 година е член на движението на младотурците.

През 1903 година завършва истанбулската Генералщабна академия.

През 1912 година партията на младотурците „Единство и прогрес“ печели победа на изборите, но малко по-късно започва да губи популярност.

През януари 1913 година Енвер осъществява държавен преврат, сваляйки правителството. След преврата, установява така наречената „Диктатура на тримата паши“ – заедно с Мехмед Талат паша и Джемал паша образува неофициален триумвират, фактически завладявайки цялата власт в Турция. Заемайки поста военен министър, Енвер изповядва идеологията на пантюркизма и панислямизма.

Бил е отявлен противник на нетурското население (в частност, арменци, ливанци и българи на територията на Османската империя. Енвер паша е един от организаторите (заедно с Мехмед Талат паша и Джемал паша) на геноцида срещу арменците, както и разорението на тракийските българи.

През 1914 година сключва военен съюз с Германия и въвлича Турция в Първата световна война. По време на войната заема поста „заместник на главнокомандващия“ (главнокомандващ формално е султанът).

По заповед на Енвер паша турските войски предприемат през септември 1918 година (в нарушение на Брест-Литовския договор) интервенция в Закавказието и завземат Баку.

След като Турция подписва Примирието в Мудрос през 1918 година Енвер паша, заедно с Талят паша и Джемал паша, бяга в Германия на борда на немска подводница. Живее под псевдонима Али бей. В негово отсъствие следвоенният трибунал в Истанбул го осъжда задочно на смърт.

През 1919 година Енвер се среща в Германия с комуниста Карл Радек, представляващ Съветска Русия. Той решава да използва контакта между немските военни и руските болшевики, с цел да организира борба в Средна Азия против Великобритания.

Пребиваване в Москва[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1920 година Енвер паша пристига със свои сподвижници в Москва. Пребивава в Москва около половин година, работейки в (Общество Единство и Революция с Исляма).

Правителството на Русия се надява да използва тази организация и Енвер паша се съгласява да съдейства на болшевиките. Основната цел било противопоставянето на британците в Индия.

От своя страна Джемал паша поема мисията да използва отряди басмачи за операции против англичаните и пристига в Ташкент с пълномощия от съветското правителство, придружен от група турски офицери. Тъй като операцията е пълен провал, се връща в Москва за нова серия преговори.

По същото време Енвер паша се завръща за кратко в Берлин. От 1 до 18 септември 1918 година е в Баку за конференция на „Конгрес на Източните Народи“, поканен лично от съветското правителство. По време на конференцията срещу неговото присъствие са изказани протести от азерската и турската делегации. Срещу него е направен неуспешен опит за покушение.

След конференцията заминава за Батуми да посети роднини и се опитва да проникне в Анатолия и да оглави там борбата против Кемал Ататюрк, но попада в буря и се връща в Батуми, решавайки, че неговото призвание е дейността в Туркестан.

Бухара[редактиране | редактиране на кода]

С подкрепата на съветската власт в средата на 1921 година Енвер паша пристига в Бухара, където провежда сложна политика, представлявайки интересите на Съветска Русия, беседвайки с членовете на правителството на Бухарската Народна Социалистическа Република (БНСР), като в същия момент води преговори и с басмачите и емира.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Енвер паша е убит на 4 август 1922 в бой с части на Червената армия (8-ма съветска кавалерийска бригада) в селището Чаган, на 25 km от Балджун на територията на бухарската република (днес Таджикистан)[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (рус.) Зевелев, А. И. и др. Басмачество: возникновение, сущность, крах. Москва, Наука, 1981.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]