Енгелберт I (Насау)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енгелберт I фон Насау-Диленбург
граф на Насау-Диленбург
P1010765Praalgraf van Engelbrecht I van Nassau.JPG
Енгелберт фон Насау-Диленбург (ляво) на колене
Лични данни
Други титли маршал на Вестфалия, господар на Бреда, граф на Вианден
Роден
около 1370 г.
Починал
3 май 1442 г. (72 г.)
Семейство
Династия Дом Насау
Баща Йохан I фон Насау-Диленбург
Майка Маргарета фон Марк-Клеве
Брак Йохана фон Поланен
Потомци Йохан IV,Мария, Хайнрих II, Маргарета, Вилхелм, Филип, извънбрачен син Йохан

Енгелберт I фон Насау-Диленбург (на немски: Engelbert I von Nassau-Dillenburg; * 1370 в Диленбург; † 3 май 1442 в Бреда) от род Дом Насау е от 1420 до 1442 г. граф на Насау-Диленбург, маршал на Вестфалия (1406 – 1407), господар на Бреда (de iure uxoris 1403 – 1442), граф на Вианден (de iure uxoris, 1417 – 1442).

Той е син на граф Йохан I фон Насау-Диленбург († 1416) и на Маргарета фон Марк-Клеве († 1409), дъщеря на граф Адолф II фон Марк.[1] Брат е на Адолф (1362 – 1420), Йохан II (1399 – 1448) и на Йохан III (1398 – 1433). Той следва в Кьолн, за да стане свещеник. От 1399 до 1403 г. е домпропст в Мюнстер, но се отказва от духовническата кариера.

Той се жени през 1403 г. в Бреда за богатата Йохана фон Поланен (1392 – 1445), господарка на Бреда, дъщеря наследничка на Йохан III фон Поланен († 1394). Женитбата му донася множество собствености в Нидерландия, Бреда и други. [2]

От 1406 до 1407 г. той е маршал на херцогство Вестфалия. През 1417 г. наследява графство Вианден от по-далечната си леля Елизабет фон Спонхайм-Кройцнах, по право на баба му по бащина линия Аделхайд от Вианден († 1376).

През 1420 г. последва по-големия си брат Адолф в графството Насау-Диленбург.

Енгелберт живее повечето в Нидерландия и е съветник на херцог Антон от Брабант.

През 1426 г. Енгелберт основава университет Льовен.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Енгелберт I има извънбрачен син Йохан.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Henri-Camille Wampach: Urkunden – und Quellenbuch zur Geschichte der altluxemburgischen Territorien bis zur burgundischen Zeit. St. Paulus-Druckerei u. a., Luxemburg 1935–* (Publications du Centre Luxembourgeois de Documentation et d'Études Médiévales – CLUDEM).
  • Kamill Behr: Genealogie der in Europa regierenden Fürstenhäuser nebst der Reihenfolge sämmtlicher Päpste. Tauchnitz, Leipzig 1854, Digitalisat.
  • Jules Vannérus: Le Premier Livre de Fiefs du Comté de Vianden. In: Publications de la Section Historique de l'Institut Grandducal de Luxembourg. 59, 1919, ISSN 1018-306X, S. 219 – 338 (Sonderabdruck: Huss, Luxembourg 1919).
  • Ulrich Schuppener: Die Grafschaft Vianden und ihre Zugehörigkeit zu Nassau. In: Nassauische Annalen. 107, 1996, S. 7 – 46.
  • Josef Hilgers: Die Freiherren von Nassau zu Detzem. In: Nassauische Annalen. 113, 2002, S. 297 – 315.
  • Josef Hilgers: Ad decimum lapidem. Detzem. Die Geschichte eines Moseldorfes. Arbeitsgemeinschaft für Landesgeschichte und Volkskunde des Trierer Raumes, Trier 2001 (Schriftenreihe Ortschroniken des Trierer Landes 34, ZDB-ID 629731 – 6).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Engelbert I, Graf von Nassau-Dillenburg, geneall.net
  2. Nassau 7, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]