Шюсаку Ендо

Шюсаку Ендо
	Шюсаку Ендо
Роден	27 март 1923 г. Токио, Япония
Починал	29 септември 1996 г. (73 г.) Токио, Япония
Професия	писател
Националност	Япония
Активен период	1954 – 1993
Жанр	исторически роман, съвременен роман
Течение	„третото поколение“
Награди
Съпруга	Дзюнко Окада (1955 – 1996)
Деца	Рюноске Ендо
Уебсайт	Страница в IMDb
	Шюсаку Ендо в Общомедия

Шюсаку Ендо (на японски: 遠藤周作) е японски писател, автор на бестселъри в жанровете исторически роман и съвременен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Шюсаку Ендо е роден на 27 март 1923 г. в Токио, Япония, в семейството на банков чиновник и цигуларка. През 1926 г. семейството се мести в Далян в окупираната от Япония Манджурия. През 1933 г. родителите му се развеждат, при което той отива с майка си в Кобе. Майка му е католичка и той на 12 години приема католицизма. Религиозната му принадлежност води до постоянен тормоз от съучениците му поради засилването на националистическите тенденции в страната.

След гимназията постъпва във филологическия факултет на Университета Кейо. Заради несъгласието на баща му с преследване на литературна кариера той е лишен от средства и се самоиздържа. По време на Втората световна война е мобилизиран във военния завод в Кавасаки, продължавайки да чете много и да се самообразова. Не е мобилизиран в бойните действия поради заболяване от плеврит.

След войната продължава да учи в Университета Кейо. Там установява дълголетна дружба с писателя Сьотаро Ясуока, който е представител на новото японско литературно течение „третото поколение“. Връща се в родния си дом след разрешаване на конфликта с баща си. През 1947 г. прави първите си публикации в университетското списание „Литературни митове“.

След завършване на университета през 1949 г. работи в издателство „Библиотека Камакури“ по издаването на енциклопедия на чуждестранната литература. През 1950 г. заминава за Франция да продължи образованието си като един от първите японски студенти в Европа. За кратко пребивава в Марсилия и Руан, и учи две години и половина в Лион. През 1953 г. заради силно влошено здравословно състояние се връща в Япония.

През 1954 г. започва да преподава в Токийския иститут за култура. Същата година е издаден и дебютният му роман „До Аден“. През 1955 г. е публикуван романът му „Белият човек“, който е удостоен с литературната награда „Рюноске Акутагава“.

През 1958 г. е публикуван романът му „Море и отрова“, който става едно от най-известните му произведения издадени в много страни по света.

Следва издаването на двата големи романа „Уважаеми господин глупак“ и „Вулкан“ от 1959 г. той заминава за изследвания на живота и творчеството на Маркиз дьо Сад и прави серийни публикации в списание „Арт-група“. Посещава и Англия, Испания, Гърция и Йерусалим.

През 1960 г. след завръщането си в Япони отново заболява тежко и се лекува в продължение на 2 години, след което продължава упорито да твори.

Романът му „Мълчание“ е издаден през 1966 г. и е удостоен с наградата „Дзюнитиро Танидзаки“. Получава и различни други награди.

През 1967 г. става лектор в Университета Сейо и е избран за председател на Съюза на японските писатели. През 1979 г. е удостоен с литературната награда „Йомиури“. През 1985 г. получава почетната степен „доктор хонорис кауза“ от Университета „Санта Клара“ в Калифорния, а през 1987 г. и от Джорджтаунския университет.

През 90-те години състоянието му влошава много и трудно се лекува. Шюсаку Ендо се разболява от пневмония и умира от белодробна недостатъчност на 29 септември 1996 г. в Токио.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

До Аден, アデンまで (1954)
Белият човек, 白い人 (1955)
Жълтият човек, 黄色い人 (1955)
海と毒薬 (1958)
Море и отрова, изд.:„Отечествен фронт“, София (1980), прев. Дора Барова
Уважаеми господин глупак, おバカさん (1959)
Вулкан, 火山 (1960)
Библейски жени, 聖書のなかの女性たち (1960)
Съпружески живот, 結婚 (1962)
Жената, която изоставих, わたしが・棄てた・女 (1963)
Обучение зад граница, 留学 (1965)
Злато и сребро, 金と銀 (1966)
Концерт, 協奏曲 (1966)
沈黙 (1966)
Мълчание, изд. ИК „Колибри“, София (2017), прев. Маргарита Укегава
Сбогом, летен свят!, さらば、夏の光よ (1966)
Майка, 母なるもの (1971)
На брега на Мъртво море, 死海のほとり (1973)
Живота на Исус, イエスの生涯 (1973)
Пясъчният замък, 砂の城 (1976)
Печална песен, 悲しみの歌 (1977)
Рождество, キリストの誕生 (1978)
Самурай, 侍 (1980)
Дневникът на писателя, 作家の日記 (1980)
Училището на живота, 生きる学校 (1984)
Скандал, スキャンダル (1986)
Дълбоката река, 深い河 (1993)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

1968 Nihon no seishun – по романа
1969 Watashi ga suteta onna – по романа „Жената, която изоставих“, участва и като актьор
1971 Chinmoku – адаптация по романа „Мълчание“
1976 Saraba natsuno hikariyo – по романа
1981 Mayonaka no shôtaijô – по романа
1986 Umi to dokuyaku – по романа „Море и отрова“, продуцент
1988 Yojo no jidai – по романа
1995 Fukai kawa – по романа „Дълбоката река“
1997 Aisuru – по романа „Жената, която изоставих“
2016 Мълчание – по романа „Мълчание“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на Музея за Шюсаку Ендо
Шюсаку Ендо в Internet Movie Database
Произведения на Шюсаку Ендо в Моята библиотека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эндо, Сюсаку“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.