Ендре Ади
Ендре Ади Ady Endre | |
---|---|
унгарски поет | |
![]() 1908 г. | |
Роден |
22 ноември 1877 г.
Ерминдсент, Трансилвания, Австро-Унгария |
Починал | |
Погребан | Керепеши, Будапеща, Унгария |
Учил в | Будапещенски университет[1] |
Литература | |
Псевдоним | Ida |
Период | 1899 – 1918 |
Жанрове | стихотворение |
Направление | символизъм |
Течение | Символизъм (литература) |
Известни творби | Кръв и злато (1907) |
Уебсайт | |
Ендре Ади в Общомедия |
Ендре Ади (на унгарски: Ady Endre) (1877 – 1919) е унгарски поет.
Създава гражданско-революционна лирика, характерна с политическия си отзвук, смелост и самобитна символика. Допринася за идейната подготовка на буржоазната демократична революция от 1919 г. На 22 март 1896 г., публикува първата си поема във вестник „Силаг“, който по онова време е излизал на унгарски език в румънския град Залъу.
Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]
- Versek (Стихове) (1899)
- Még egyszer (Още веднъж) (1903)
- Új versek (Нови стихове) (1906)
- Vér és arany (Кръв и злато) (1907)
- Illés szekerén (На колесницата на пророк Илия) (1909)
- Szeretném, ha szeretnének (Иска ти се да бъдеш обичан) (1909 – 1910)
- Minden-Titkok versei (Стихове на всички тайни) (1911)
- A Menekülő Élet (Спасяващият се живот) (1912)
- A magunk szerelme (Влюбено в себе си) (1913)
- Ki látott engem? (Кой ме е виждал?) (1914)
- Utolsó hajók (Последните кораби) (1915, 1923)
- A halottak élén (Начело на мъртъвците) (1918)
- На български
- Избрани стихове. София: Народна култура, 1972, 154 с.
- Стихове. София: Народна култура, 1977, 244 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ady füstbe ment jogászkodása. // 27 януари 2012 г. Посетен на 7 юни 2021 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Ендре Ади в
проекта Гутенберг
- Ендре Ади в Литературен свят
- Петер Юхас, „Ади, Яворов и фаталните жени“, в-к „Литературен форум“, бр. 13 (454), 3 април 2001 г.
Тази статия, свързана с Унгария, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|