Енергиен механизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Енергиен механизъм е методика, която се използва за балансиране на електрическото натоварване в голяма (електропреносна мрежа) вместо в една-единствена енергийна централа/производител.

График на мощностите генерирани от фотоволтаици в САЩ за даден период.

Това е начин за обмен на енергия между две и повече електрически централи, които осигуряват или генерират електроенергия.[1] За обмен на ток между два електропрпозводителя има споразумение за обмен, което е подписано от тях, но споразумението между всяка двойка електропрозводители/комунални услуги в една система може да бъде трудна задача, когато няколко големи електропрозводителя или комунални услуги са свързани помежду си. По този начин е по-изгодно да се създаде „Енергиен механизъм“ за захранване с едно споразумение към, което всички се присъединяват. Това споразумение предвижда установени срокове и условия за членовете на групата и като цяло е по-сложно от двустранното споразумение.

В един модел, енергийният механизъм за захранване, формиран от електропрозводителите и комуналните услуги, има контролен офис за управление (диспечерски пункт), откъдето се управлява този енергиен механизъм. Всички задачи, свързани с обмена на електроенергия и уреждането на спорове, се възлагат на администратора на енергийния механизъм.

Формирането на енергийния механизъм осигурява следните потенциални предимства:[редактиране | редактиране на кода]

  • Намаляване на оперативните разходи
  • Съхранение в изискванията за резервен капацитет
  • Спестяване на изискванията за резервен капацитет
  • Намаляане на разходите за планиране на поддръжката
  • По-надеждна работа

Формирането на енергийния механизъм е свързан с редица проблеми и ограничения. Те включват:[редактиране | редактиране на кода]

  • Разходи, свързани със създаването на централен диспечерски пункт и необходимите комуникационни и изчислителни съоръжения
  • Недоволството на членовете на групата да се откажат от правата си да участват в независими сделки извън енергийният механизъм.
  • Сложността по отношение на работата с регулаторните органи, ако енергийният механизъм работи в повече от една държава.
  • Усилието на всеки член на енергийния механизъм да увеличи спестяванията си.

Обединяването на захранването е много важно за разширяване на енергийния контрол върху голяма площ, обслужвана от множество електропрозводители (комунални услуги).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Load frequency Control – II // Power System Operation And Control. Chennai, India, Pearson. ISBN 978-81-317-2662-4. с. 313–.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Pellathy, Louis John. Forecasting electricity prices in a power pool. Ithaca, New York, Cornell University, 2000. OCLC 51593740. Master's Thesis
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Power pool в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​