Енидже Вардар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ениджевардар)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за населеното място. За тютюневата фабрика вижте Енидже Вардар (Плевен).

Енидже Вардар
Γιαννιτσά
Старата митрополия „Света Богородица“
Старата митрополия „Света Богородица
Енидже Вардар
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Централна Македония
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Гърция
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 42 m
Население 29 789 души (2011 г.)
Покровител Светите апостоли Петър и Павел[1]
Пощенски код 581 00
Телефонен код 23820-2
Официален сайт www.giannitsa.gr
Енидже Вардар в Общомедия

Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар[2] (срещат се и формите Ениджѐвардар или Йениджѐ Ва̀рдар, на гръцки: Γιαννιτσά, Яница̀, до 1926 година Γενιτσά, Йеница,[3] на турски: Yenice-i Vardar,[4] Йениджѐ-и Варда̀р или Vardar Yenicesi, Вардар Йениджеси) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пела в административна област Централна Македония. Населението му е около 30 000 души (2011).

Градът е основан от османския военначалник Евренос бей в края на XIV век и веднага става важен ислямски духовен, икономически и стратегически център. Тези функции обаче постепенно западат и още от средата на XVI век турското население на града започва да намалява вследствие на изселване и епидемии за сметка на славянското, което се увеличава до степен, че става мнозинство в началото на XX век. От средата на XIX век градът става сцена на културно-религиозната борба между българи и гърци в Южна Македония. В началото на XX век тя прераства във въоръжени сблъсъци, в които двете страни са оглавявани съответно от Апостол Петков и Гоно Йотов. През Балканската война в 1912 година край града се води важната за гръцкото настъпление Ениджевардарска битка. След Първата световна война, българското население на града постепенно се изселва към България, а турското – в Турция, а на тяхно място са заселени кариоти, малоазийски и понтийски гърци. В съвременността Енидже Вардар е модерен град с важна роля в местната икономика, като голям икономически и военен център със стратегическо положение.

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на града идва от турски език. Йенидже-и Вардар означава буквално новичък [град] във Вардарията или долината на река Вардар. Българското наименование на града е Па̀зар, което обяснява функцията му на основно тържище за заобикалящите го в миналото български села, а гръцкото име на града Яница е преиначена форма на турското.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Енидже Вардар е разположен в равнинна местност, в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро (Пазарското езеро или Гьольот), в южното подножие на планината Паяк (Пайко). Топографията в рамките на 3,5 километра около града варира малко като надморската височина, с максимална промяна на надморската височина от 129 метра и средна надморска височина от 45 метра. В рамките на около 20 километра се наблюдават също малки промени в надморската височина, но в диапазон от около 100 километра има големи вариации в надморската височина, поради близостта на Паяк планина.[6]

Землището на града в диапазон от около 4 километра е покрито основно с обработваеми земи (56%), изкуствени повърхности (14%), гори (10%) и пасища (10%), в рамките на около 20 километра е заето предимно от обработваеми земи (69%) и гори (11%) и в рамките на около 100 километра диапазон - от обработваема земя (34%) и гори (33%).[6]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Енидже Вардар е предимно равнинна. Климатът на района е преходен, тоест зимата е на места тежка и студена, а лятото – горещо, сухо и безоблачно. През годината температурата обикновено варира между 1°C до 33°C и рядко пада под -4°C или се качва над 37°C.[6]

Горещият сезон в града е с продължителност 3,3 месеца - от месец юни до септември. По време на горещия сезон средните дневни високи температури надвишават 27,7°C. Най-горещият месец в Енидже Вардар е юли, в който средната висока температура е 32,2°C, а средната ниска е 20°C. Студеният сезон от своя страна продължава 3,6 месеца - от ноември до март месец. Средната висока температура по време на студения сезон е под 13,3°C. Най-суденият месец в годината е януари, по време на който средната ниска температура е 1,11°C, а средната висока е 8,9°C.[6]

Gnome-weather-few-clouds.svg  Климатични данни за Енидже Вардар WPTC Meteo task force.svg
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 9 11 15 20 25 30 32 32 27 21 14 10 18,7
Средни температури (°C) 5 6 10 14 19 24 26 26 22 16 10 6 15,3
Средни минимални температури (°C) 1 2 5 9 14 18 20 20 16 11 6 2 10,3
Средни месечни валежи (mm) 28,3 30,2 31,8 32,1 34,3 30,0 21,9 20,9 30,7 45,1 51,0 43,2 399,5
Брой на дните с валежи 4.6 4.7 5.1 5.6 6.7 5.5 4.3 3.9 4.7 5.4 6.3 6.1 50.9
Източник: weatherspark.com

Туристическият сезон е благоприятстван от ясни дни без дъжд и с температури между 18°C и 27°C. В този смисъл най-доброто време от годината за посещение на Енидже Вардар за общи туристически дейности на открито е от средата на май до края на юни и от края на август до началото на октомври, с пиково време в третата седмица на септември.[6]

Както в миналото, така и днес през лятото ениджевардарци използват летовището в Обор в южните склонове на Паяк. За него Евлия Челеби пише през XVI век:

Понеже през лятото климатът му става тежък, жителите му от месец юли до края на горещите дни излизат на летовището... На северозапад от този град средно на половин ден път далеч има едно чудесно летовище за посещаване. Освен жителите на Енидже Вардар през месец юли на това летовище изкачват с багажите си и жителите на много съседни градове и села и в продължение на 5 – 6 месеца набират свежест... Въздухът и водата са извънредно приятни, на много места има извори – източници на живот, чиято вода с много подземни тръби от печена глина е отведена в градските благотворителни заведения. Това летовище се украсява от най-разновидни дървета, като бор, хвойна, чемшир, планински кипариси и елхи.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Реставрираният мавзолей на Евренос бей

Районът на Ботиая в Долна Македония е обитаван още от бронзовата епоха, вероятно от VII – VI век пр. Хр. В близост до съвременния град Енидже Вардар се намират руините на античните македонски градове Кирос и Пела, мраморни масиви от които са използвани за строежа на новия град. След Македонските войни (III – II век пр. Хр.) областта, известна вече като Ематия, влиза в границите на Римската империя и през нея минава важният път Виа Егнация. След разделянето на империята областта попада в пределите на Източната римска империя. Последователно като федерати на империята там са заселвани визиготи, остготи, славяни и в по-късно време вардариоти. В района през Средновековието е бил разположен и митрополитският център от Първото българско царство Сланица, най-вероятно това е отстоящото на 5 km селище Вехти Пазар (Сланик) или Постол (Пела).[8] Според легенди, записани в началото на XX век, Енидже Вардар е „стар, основан от Венецианско време“ град и на мястото му преди Османското нашествие са се намирали няколко колиби.[9]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Енидже Вардар е наново основан град след османското нашествие, вероятно между 1383 – 1387 година, и става седалище на Евренос бей и неговите наследници. Дълго време е населен само от турци, които го превръщат в главно културно, религиозно, военно и търговско средище в Османската империя.[10] По поръчка на Евренос бей са построени джамия, кервансарай, имарет завие, медресе, баня и канализация, която довежда питейна вода от Паяк планина. В него той заселва акънджиите си и техните семейства, които преди това са обитавали Сяр. При синовете му Али бей и Иса бей градът допълнително се разширява, макар след второто османско превземане на Солун през 1430 година част от населението му да е изселено там от Мурад II. Най-значим османски мисионер в града през този период е Шейх Абдулах ил Илахи от ордена накшбандия. В тахрир дефтера от 1519 година са регистрирани 59 села във вакъфа на Евреносоглу, повечето от половината от които с турски имена, а останалите със славянски и гръцки имена.[11]

Година Мюсюлмани Християни Евреи Общо ханета Общо жители
1519 1077 25 44 1146 ~ 3 852
1528 580 24 0 604 ~ 2 718
1542 622 37 0 659 ~ 2 965
1568/70 791 63 0 854 ~ 3 843
1691/4 неизв. 589 0
1697 неизв. 350[12] 0

В края на XVI век обликът на града е променен и посетилият го през 1590 година венецианец Лоренцо Бернардо пише:

Тук живеят българи и мостът на Вардара е граница между България и Тесалия. Съвсем близо до моста има една къща, от която излезе една млада българка и ни предложи безквасен хляб.[13]

Ценни пътеписни бележки за Енидже Вардар оставят още Ашик Мехмед (XVI век), Евлия Челеби (XVII век), Еспри-Мари Кузинери, Уилям Лийк, Едуард Лиър, Йохан Георг фон Хан, Емил Изамбер, Стефан Веркович, М. Ф. Карлова (XIX век), Адолф Щрук (XX век) и други.

Улица в Енидже Вардар, 1848 г., картина на Едуард Лиър

През XIX век и началото на XX век градът е каймакамлък, а Ениджевардарско обхваща 70 села (6 мюсюлмански села, 3 смесени, едно арумънско и останалите български), предимно чифлигарски. Районът е предимно земеделски, като в миналото и днес в него се отглеждат зърно, ечемик, овес, царевица, сусам, памук и бостан. От Ениджевардарското езеро в миналото се добива риба и се правят рогозки от папур, като цялата стока се продава на пазарите в Солун.[14] Също така се добива тютюн и се отглеждат копринени буби, като годишно се произвеждат 100 000 оки (128 000 kg) копринени пашкули.[15] Част от населението се занимава и с винарство, като лозите са отглеждани в домовете и нивите в града. Еснафите са много слабо развити.[16]

В XIX век градът е важен търговски център в Османската империя, но поради честите епидемии от малария Енидже Вардар запада икономически.[17] През 1894 година е пусната в експлоатация железопътната линия Солун – Битоля, която заобикаля Енидже Вардар и допълнително го изолира.[18] От съществуващите 35 хана за пътници в края на века до 1910 година остават едва 10 на брой.[16]

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

В първата половина на XIX век в Енидже Вардар няма християнска църква и православното население се черкува в „Свети Атанасий“ в Пилорик. След Хатихумаюна от 1856 година и прокламирането на религиозно равенство, в 1858 година е получен султански ферман за построяване на църквата „Успение Богородично“, но трудно, тъй като Енидже Вардар е свещен град за мюсюлманите. С труда на местните жители храмът е завършен в 1860 година.[19] Формирана е Ениджевардарската гръцка община, която се грижи за духовното развитие на гъркоманите в града и раздава стипендии на ученици в Солун. Паралелно е създаден гръцки съвет на старейшините, с който общината влиза в конфликт.[20]

Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби посещават в 1863 година Енидже Вардар и пишат:

Енидже Вардар наброява около шест хиляди къщи – половината български, половината турски... Както в околността и тук християните са славяни. Единствените гърци са учителят и владиката. Първенците използват гръцкия език в търговията, но нито една жена не го знае. Колкото до католическата пропаганда, двама български свещеници-униати сега служат в една стая, но се строи нова църква.[21]
Дописка от Енидже Вардар до вестник „България“ за унията в града през 1862 г.[22]

- Един наш приятел ни пише следующето писмо от Енидже Вардар

- Я ке ти пишем по-често, али незнам по бугарски нашето люгье овдеа не са пеяни, незнаат по бугарски да пеят, токмо по некои, и тии пишят и пеят по гръцки. Гръцкото владици не са клавали бугарски учителье, та да пеат дечинята ни по нашиот език. По църквити из цела Македония пеат и псалат по гръцки; и люгьето седаат као волове неразумят ни Кирие Елеисон що ке рекие. Али си сбороват у църквата за нивето, за лозето, за блатото, който си има гаалето. Сега како сми се сторили католици, имами бугарски учител, дечината пеат по бугарски.Па като си додат дома и запсалат Господи помилой; подай Господи Отца и сина; Свят свят; та ми е кеф, море кеф. Попо го неостаат люгьето да збороваат у църква, али да слушаат, па като запее вангельето, разумями шурда бурда, що е велел и чинил дедо Господ. Яшасън море дедото Папа! ми сега сми си чинили ристяне!

Овдеа фенерскиот владика вели, чи сми менили верата, али као що пулим, нищо не го имаат менено, он е лаж, Бога ми, що си губи интересот. Нашиот дедото Димо ни веле, чи ми сми пригърнали верата на нашити просветители Св. Кирила и Методия, нашити велеатлие, овде су описали Божьето писмо по нашиот мачедонски език. Пулиш вамо, како нашиот език е по-близко до стариот бугарски, токмо що е мещан с турски и гръцки сборове, крени турскити и гръцки сборове, па и членовити ке найдеш старо-бугарскиот език, по кой су писали нашити велеатлии. Али сега пулиш колко сми злочести, на незнаим нищо от язикот си от ови фанариоти, що ни са наклавали гръцки да пеем, па сми остали слепи.

Овдеа у цела Мачедония су бугаре люгьето. Токмо на юг от нашето касаба има 5 – 6 села, по 10 – 12 куки, що се веле Урумлук, тамо има гръци, и у Яння има гръци, али они ни са баш гръци, али су куцовласи погърчени, що им иззел биволот китапот, па као немат, пеят по гръцки и велят, що су елени.

Нашиот велеят е берекет, али гръци и арнаути арамие соидисуваат фукарата. Сега на султанско здравье солунскиот валия го има кренуто сити арнаути арамие, али владицити со фирман сойдисуат бугарето. Али сега ним дават се пулиха бугарето.

Овдеа е близко Олимб райот на гръцити, гдето поганскити им богове имаат пияно нектар; али има неколко годин, що се суши нектарот, та испукаха боговети. Сега го пият у Фенер гръцкити владици, али я трачем (мислим), оти скоро ке се суши и овой нектар, що тече от бугарето, па после неке найдат да пият ни расол (чорба от кисело зеле).

Енидже-Вардар, Богородичниот месяц 19 ден, 1862

Дописка от Енидже Вардар до вестник „Гайда“ за откриване на българско училище в 1864 г.[23]

ЕНИДЖЕ-ВАРДАР (Македония, Воденска епархия). – Слава Богу шо се отвори на Енидже училище да си пееме по бугарски и да си служиме на църквата по язикют ни...

Воденицкиут владика кир Никодимос ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...

Енидже Вардар, рисунка на Едуард Лиър, 1851 г.
Революционният комитет в Енидже Вардар на 11 май 1906 г.
Членове
Първи ред, седнали, от ляво надясно: Димитър Карабашев, учител; Пенчо Кавракиров, учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; Христо Сърбов Христов, шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от Енидже Вардар, Антон Кривото от Енидже Вардар; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; Михаил Каяфов, търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; Тодор Никезов, учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар

Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Димо, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме униатството. Униатското движение в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим,[24] но по-късно успешно е създадена Ениджевардарската българска църковна община. Сред ръководителите на българската общност са и Петър Пожарлиев, Тодор Касап, Иван Караиванов, Хаджи Дионисий и други.[25]

Католическата църква „Св. св. Петър и Павел

В дописка на вестник „Македония“ от Енидже Вардар от 1867 година по униатския въпрос се казва:

Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на старата Македонска престолнина „Бела“ по турски денеска „Енидже Вардар“ по църковното отделение Воденска епархия... Толко годишното неучение и простота дотолко беше соборила духът на Македонските Българи, щото, като обаяни се пазеха от народни мисли да споменат, колко повеке да примат и да се захванат за народнийт извор. Колко обаче и да беха духом паднати... созидал друга църква Българска, Святих Апостол Петра и Павла, в която първ път са испела служба на народнийт ни язик, и Българско училище, в което пак почна да се предава Кирило-Методиевото наречие...[26]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йенидже (Yénidjé), Воденска епархия, живеят 2400 гърци.[27] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Енидже Вардар:

Пазар (на турски Енидже), главният град на каазата Лука, е разположен в много плодородна местност. Жителите му са отчасти мюсюлмани, отчасти християни, но и едните и другите по националност са българи.[28]

На австрийската военна карта градът е отбелязан като Йенидже Вардар (Яница) (Jenidže Vardar (Janica), а на картата на Кондоянис е отбелязан като Яница (Γιανιτσά), смесено селище. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век в Йеница (Γενιτσά) има около 800 мюсюлмански и 400 християнски семейства.[29]

В края на XIX век в града се появява и сръбска пропаганда, която от 1891 година прави опити да отвори сръбско училище и в крайна сметка в 1897 година учителят на сръбска служба Петър Пасхалович-Гайевич[30] получава „русат наме“ (позволение) за отваряне на училище.[31]

Според Рихард фон Мах Йенидже-Вардар в християнската си част е български град с около 6000 българи жители, а тази част от Ениджевардарска кааза, която влиза във Воденската епархия, има 5136 българи екзархисти, 11 272 българи патриаршисти, 120 българи сърбомани, 520 българи католици и 80 българи протестанти, както и петима гърци. Пак там има 2 български класни училища и 10 основни училища с 20 учители и 760 ученици, 2 класни и 22 основни гръцки училища с 30 учители и 746 ученици, 1 класно и две основни сръбски училища с 6 учители и 49 ученици, както и 2 основни католически училища с 4 учители и 49 ученици.[32]

Български учители в Енидже Вардар в 1905 година

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Енидже Вардаръ (Пáзаръ) брои 9599 жители от които 4000 българи, 5100 турци, 25 гърци, 24 власи, 90 евреи, 300 цигани и 60 разни.[33] Според Адолф Щрук около 1900 година Енидже Вардар е град с 2000 къщи, общо население от 9700 души, от които 6000 са турци, 3000 славяни, 700 гърци и власи.[17]

Българското население е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Йенидже Вардар (Yenidje Vardar) има 2800 българи екзархисти, 2800 българи патриаршисти гъркомани, 240 българи патриаршисти сърбомани, 320 българи униати, 80 българи протестанти и 5 гърци. В града работят основно и прогимназиално българско училище, четири основни и едно прогимназиално гръцко, основно сръбско и основно и прогимназиално българско протестантско училище.[34]

Българските търговци в Енидже Вардар се организират в еснафи: шивашки, самарджийски, кожухарски, юрганджийски, бояджийски, басмаджийски и най-многобройния бакалски с 13 души. Сред по-известните търговци в града са Васил и Гоше Сомуренчеви, Никола Кундурджиев, Атанас Гьорчев, Нако Дуванджиев, Нако Чупаринов, Димо Ментов, Дионис, Мичо Попставрев и други. Представителни са двата магазина за платове и тези за стъкларски изделия, към които има четири големи склада за стъкло. Кочо Лушев притежава ресторант с прилежащ хотел, а Васо Кусиколчев има гостилница.[35]

Денят на свети Три светители“ в първото гръцко училище в Енидже Вардар, 30 януари 1904 година

Въоръжени сблъсъци и Младотурска революция[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Ениджевардарско, главно в Ениджевардарското езеро и Паяк планина, става поле на сражения между Вътрешнатата македоно-одринска революционна организация и войските на Османската империя. В града е основан гръцки революционен комитет, подпомагащ гръцката въоръжена борба в района на Ениджевардарското езеро срещу българските чети, начело с Апостол Петков. В комитета влизат Антон Касапов (Андонис Касапис, председател), поп Димитър Икономов (Димитриос Иконому, секретар), Христо Даскалов (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година – самият той, в 1907 година – Христо Даскалов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър в Бабяни. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 година на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 година, Аристид Дуванджиев (Аристидис Дувандзис) и Дионис Чакмаков (Дионисис Цакмакис) в 1905 година, Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата му, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), Атанас Икономов (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 година.[36][37]

През юли 1908 година Младотурската революция в града е обявена от Кемал Мустафа паша.[38] В същата година католически монахини мисионерки отварят в Енидже Вардар дома „Свети Йосиф“ и училище към него.[39] В 1909 година кметовете на махалите Горна, Бучава, Лала бей, Джумра и Зеир изпращат телеграма до председателя на Османския парламент чрез Съюза на българските конституционни клубове, в което искат връщане на общинските имоти на екзархистите, които според тях са 660 къщи, а патриаршистите едва 70 къщи.[40]

Отчет на капитан Гоно Йотов за работата му в Ениджевардарско, 22 ноември 1909 г.[41]

Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.

Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември целият град е блокиран от войска, за да бъде събрано оръжието и да бъде открита четата на Апостол войвода. Всякакво движение в града е преустановено. Начело на войската е берският каймакамин българинът Загоров. Българският архиерейски наместник Трайко Калайджиев е арестуван, като по-късно умира в затвора. Заместен е като български архиерейски наместник от отец Георги Шуманов.[42] Атанас Мандалчев е жестоко изтезаван. Арестувани са учителите Григор Гьошев, Атанас Лютвиев, Антон Димитров, Георги Иванов, гражданите Диме Торпанов, Дионис Некезов, Офил Саатчи, Стамко Попкочев, Божил Дамянли, Мами Трайков, Григор Сърбинов и много други. На 26 септември цялото мъжко население над 10 години е изведено на улицата и държано цял ден. Изтезавани са Божин Дамяни, Щерю Фуцилар, Хаджи Дионис, Митре Кехая, Петър Капиданов, Вангел Пожарлиев, Атанас Пожарлиев, Ваню Сурбут и Иван Атанасов.[43]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в града (Γιανετσά) има 600 мюсюлмани, 1100 екзархисти, 300 униати, 30 протестанти и 100 сърбомани.[29][44]

Според местния учител К. Кузманов в 1910 година в града има 1900 мохамедански къщи, 160 екзархийски, 630 патриаршистки, 40 униатски и 3 протестантски.[45]

В града през 1912 година е открита българска болница.[46]

При избухването на Балканската война в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[47] През ноември 1912 година в сражението при Енидже Вардар гърците нанасят окончателното поражение на османските сили в Южна Македония, което довежда до падането на Солун. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.[48] По време на последвалата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в града.[49]

Пиърс О'Махони свидетелства:

Мохамеданската махала в гр. Енидже Вардар е била почти съвършено изгорена, въпреки че тоя градец да е бил окупиран от редовни гръцки войски.[50]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Период на войните (1912 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска картичка със сражението при Енидже Вардар

След Междусъюзническата война през юни 1913 година, Енидже Вардар попада в Гърция. На 15 януари 1913 година Богдан Филов посещава града и пише:

Разгледахме града и чаршията, която цялата е изгорена от гърците. Българското население с голямо нетърпение очаква българска войска. Посетихме голямата джамия, на която е интересно само предверието. На другата страна на града се намира „Гаази Авренос тюлбеси“ с хубави кипариси... Направихме визита на гръцкия комендант в казармите, който беше пратил да ни викат, а след това ходихме на гости у разни български къщи и при френските католици, които имат и училище. Видяхме на улицата само една мраморна поставка, чийто надпис е бил нарочно очукан.[51]
Несъществуващото днес Ахмед бей медресе, пощенска картичка от периода на Първата световна война

За три десетилетия османско-българският град се превръща в оживен гръцки град, за което спомагат няколко фактора, като на първо място изселването на значителна част от негръцките жители на града.[18] В 1912 година Енидже Вардар е регистриран като селище с християнска религия и „македонски“ език, мюсюлманска религия и турски език, християнска религия и цигански език, еврейска религия и испански език. Преброяването в 1913 година показва Йеница (Γενιτσά) като град с 3647 мъже и 3520 жени.[29] Статистиката от 1913 година показва, че мюсюлманското население на града е почти половината, а около една десета от населението в Ениджевардарско е „екзархийско“.[18] Много българи са бити, изтезавани и заточени на остров Трикери от гръцките власти[52] и част от българските жители на града се изселват в България. Ликвидирани са 448 имота на жители, преселили се в България.[29] На 11 май 1914 година по време на тържествената служба в чест на Св. св. Кирил и Методий в униатската църква „Св. св. Петър и Павел“ в Енидже Вардар войска и жандармерия от олтара арестуват свещениците Йероним Стамов, Атанас Бабаев и Траян Калинчанов заедно с тримата униатски учители и 22 миряни. 16 от тях начело със свещениците и учителите са затворени в Бер и обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Стамов е експулсиран в Сърбия, Траян Калинчинов е заточен в Солун, а на Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар. Под силния натиск постепенно местните униати са принудени да сменят народността и вярата си.[53][54]

В 1914 и 1915 година в града идват около 3 000 души гърци бежанци, заселени в новите махали Страндза и Мадитос (по имената на селищата на произход Странджа и Еджеабад), в района на днешната улица „Страндза“, около църквата „Свети Георги“. [18]

До 1917 година Енидже Вардар е община (кинотита). За два месеца е столица на новосформирания ном Пела, но по-късно столицата е преместена във Воден (Едеса). От 1918 година Енидже Вардар е дем.[18]

По време на Първата световна война в града са разположени френски войски, ръководени от военния комендант Пиер Жан Франсоа Фуркаде.[52]

Междувоенен период (1918 – 1941)[редактиране | редактиране на кода]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пазар има има 1000 къщи християни славяни, 1200 турци и 60 цигани мохамедани.[55]

В 1924 години всички мюсюлмански жители се изселват в Турция, като същевременно през 20-те години продължава и започналото още в 1913 година изселване на българите в България, където е създадено Ениджевардарско–Гумендженското благотворително братство.[56] По официални данни в България се изселват 1887 души, заселени по Черноморието, Станимашко и във Воден, Пловдивско.[57] На тяхно място са заселени гърци бежанци.[57] В града се заселват много от 4000-те жители на източнотракийското градче Странджа, кариоти от Кавакли в България, много семейства от тракийското градче Арсу (Гюрпънар), стотици семейства от Халдийската и Трапезундската епархия и много понтийци бафралиди от Западен Понт. Към тях се добавят значителен брой понтийски имигранти от Съветския съюз и много кападокийци от района на Кесария и Нигде (караманлии), но също и от други части на Мала Азия, Смирна, Киликия и Малакопи (Деринкую). Превръщането на всички тези различни като културно наследство и свикнали с различно администриране хора в „ениджевардарци“ преминава през много етапи, не всички безболезнени. Към това се прибавя и бурната политическа ситуация в града с бързото разпространение на социалистическите идеи, особено сред младите хора, придружено от засилване на вниманието към авторитарните режими в Европа.[18]

В 1928 година Йеница (Γενιτσά) е представен като смесено местно-бежанско селище с 1390 бежански семейства и 4877 жители общо.[29][58] В 1926 година градът е прекръстен от Йеница (Γιενιτσά) на Яница (Γιαννιτσά).[29] Същата година в града е основана Ениджевардарската и Гумендженска епархия, закрита по-късно през 1932 година, когато е присъединена към Воденската и Пелска митрополия.[59]

Второто голямо събитие след изселването на българите и турците, което променя живота на града по време на Голямата депресия е пресушаването на Ениджевардарското езеро,[18] което на практика е блато и градът силно страда от малария. Езерото е пресушено в 1928 – 1932 година от компанията Ню Йорк Фаундейшън Къмпани.[60] Плодородната му земя се използва за селскостопанска дейност, като на семейство са раздадени по 30 стреми (декара).[18]

Третият фактор за гърцизацията на града са упоритите образователни усилия чрез училища, клубове, обществени институции. Началното и средното образование в Енидже Вардар се развиват възходящо, като учителите участват активно в решаването на социалните проблеми в града и в селата в междувоенния период. След налагането на диктатурата на Метаксас в 1936 година политическите антагонизми в града са изключително остри и в него е наложен диктаторски режим.[18]

Втора световна, окупация и Гражданска война (1941 – 1949)[редактиране | редактиране на кода]

Градът пада в германски ръце на 8 април 1941 година, по време на германското нахлуване в Гърция. Оставен е в германската окупационна зона и в него е разположен значителен германски гарнизон. Селският характер на района предотвратява появата на недостиг на хранителни продукти за гражданите.[18]

Официално честване в Енидже Вардар, 1941-1944 г.

В града е образуван български акционен комитет начело с Георги Каяфов,[61][62] а сетне и подразделение на Централния българомакедонски комитет.[63] В града се формира дружество на Солунския български клуб, с ръководители Георги Янкулов, Перикъл Гюпчанов, Христо Панайотов и Георги Каяфов.[52]

След 1943 година се засилва и местната съпротива срещу окупацията, като по-силно е участието в лявото съпротивително движения Национален освободителен фронт на Гърция, но има и други съпротивителни групи. Ситуацията ескалира в 1944 година, когато Германия е на прага на изтегляне и германците се опитват в сътрудничество с Батальоните за сигурност и други пронацистки организации да унищожат местната съпротива, главно в Паяк, която застрашава евентуалното им изтегляне. На 23 март 1944 година германците изгарят разположеното в южните склонове на Паяк Елевтерохори и избиват много от жителите му.[18] На 14 септември 1944 година Георгиос Пулос и ръководените от него Батальони за сигурност в сътрудничество с немския фелдфебел Фридрих Шуберт убиват 103 души в така нареченото Ениджевардарско клане,[64][65] сред които кметът на града Томас Мангриотис[18] и членове на Централния българомакедонски комитет.

Градът отново пострадва силно през Гръцката гражданска война (1946 – 1949). Гръцките власти в Енидже Вардар и района убиват 48 души, 9 жени са изнасилени, 810 арестувани, от които 430 са осъдени, а 115 са интернирани. Бити са около 1 000 жители, един е измъчван, 268 къщи са изгорени, а други 10 ограбени.[66]

Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година около половината от жителите на града са местни.[57]

Възстановяване[редактиране | редактиране на кода]

От 1950 година започва бавно възстановяването на града. Лошото състояние на транспортната инфраструктура и близостта на Солун не позволяват бързо развитие. Голямата магистрала Егнатия Одос, подобно на железопътната линия Солун-Битоля в XIX век, също заобикаля Енидже Вардар от юг, което се отразява негативно на развитието на града. Въпреки това към началото на XXI век градът вече е динамичен с три пъти повече население от 1950 година, с добра инфраструктура и финансова тежест.[18]

Първоначално градът е планиран без да се обръща внимание на богатата му архитектурна традиция. Много запуснати паметници са съборени. Едва от края на XX век започват да се полагат грижи за културното наследство на града, благодарение на натиска на различни сдружения и на обновяването на общинските власти. Една от първите пешеходни улици в Гърция – „Елевтериос Венизелос“, е открита в началото на 80-те години. Градът се сдобива с болница, много нови учебни сгради, голям център за водни спортове, Духовен център, както и открит театър.[18]

Централната пешеходна улица „Елевтериос Венизелос“

В икономическата област градът също се развива, като става притегателен център за миграция на жителите от околните села. Стотици магазини и бизнеси продължават да са свързани със селскостопанско производство.[18] Градът е голям център на изкупуване и преработка на земеделска продукция от богатата околия.[57] Селското стопанство обаче претърпява промени, като постепенното изоставяне на тютюна и доминиране на памука и овощните дървета. Вече има и отглеждане на лозя, както и разпространено биологично земеделие.[18]

Туризмът се развива на базата на богатата история на града и природните забележителности в околността. На 5 км от Енидже Вардар се намира обяваната през 1957 година за паметник на културата древна македонска столица Пела,[67] край която през 2009 година е открит Пелският археологически музей.[68]

В началото на XXI век основен поминък на населението са туризмът и земеделието. Дребният и средният бизнес са в основата на икономическото развитие в Енидже Вардар.[18] Край града преминава национален път № 2 (Европейски път Е86) от Лерин през Воден до Солун.

Днес Енидже Вардар е модерен град с важна роля в местната икономика, който представлява голям икономически и военен център, поради своето стратегическо положение.[69] Приходите на общината за 2010 година възлизат на близо 38 млн. долара.[70] Следствие на Световната финансова криза (2007 – 2008) започва по-значителна емиграция към големите градове и в чужбина, а мнозина ениджевардарци ходят на лекар и пазаруват в България.[71]

В политически план след свалянето на Гръцката военна хунта през 1974 година Енидже Вардар е доминиран от „Нова демокрация“ на Константинос Мицотакис, а след това на Кириакос Мицотакис. Според наличните гръцки данни всички избори след 1996 година в дем Пела са спечелени от Нова демокрация,[72] включително парламентарните и европейските през 2019 година, съответно с 42,29%[73] и 35,23% от гласовете.[74] На второ място е коалиция „СИРИЗА“ с 28,52%[73] и 19,96%[74] от гласовете. Кмет на града от 2011 година е Григориос Стамкос. Той е преизбран през 2019 година с 50,15% от гласовете, явявайки се от коалиция „Пела заедно продължаваме“ (ΠΕΛΛΑ ΜΑΖΙ ΣΥΝΕΧΙΖΟΥΜΕ).[75]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 7167[57][76] 7850[57] 9128[57] 12964[57] 16640[57] 19693[57] 18151[57] 21082[57] 22504[57] 26364 29789

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Старата българска църква „Св. св. Кирил и Методий“, днес „Св. св. Константин и Елена“

През 1860 година се освещава първата православна църква в града „Успение Богородично“. През 1862 година в Енидже Вардар се отваря католическа църква, в която литургиите се четат на български език. Първата света литургия се чете през 1865 година в новия храм „Свети апостоли Петър и Павел“. Поп Димо предоставя за строежа собствен терен, намиращ се в българския квартал Варош. Храмът се изгражда с помощта на парични дарения, най-голямото от които е в размер на 3000 златни турски лири, отпуснати от Българския апостолически викариат в Цариград. Освещаването на храма се извършва на 9 октомври (21 октомври нов стил) 1866 година. Дълго време той е и място, където се разпространява сред населението българска литература.

Българската църква е построена през 1908 година и носи името „Св. св. Кирил и Методий“. След влизането на града в Гърция е преименувана на „Св. св. Константин и Елена“ и съществува и днес под това име. Усилието на Българската екзархия да построи тази църква е описано от гръцкия архиерейски епитроп Мелетий:

на 5 март 1906 година тукашните българи осветиха мястото, избрано за градеж на българската църква. След намесата ми, каймакаминът с помощта на полицията забрани на българите да поставят основния камък в темелите.[77]

Най-голяма е църквата „Свети Георги“, строена между 1948 – 1957 година, а най-нови са „Св. св. Петър и Павел“ и „Света Екатерина“ от 1972 година.[78]

Османски сгради[редактиране | редактиране на кода]

Евренос бей хамам

Най-монолитната сграда от Османския период е джамията Искендер бей джамия. Друга оцеляла джамия е Шейх Илахи джамия, запазено е минарето на джамията на улица „Милтиадис“, а друга джамия е обърната в църквата „Света Параскева“. Запазени са две обществени бани – Евренос бей хамам и Шейх Илахи хамам, и частично трета – Ахмед бей хамам. Така също един Мектеб (начално училище) и часовникова кула. В града е запазен мавзолеят на Евренос бей, който в XIX век е цялостно преустроен. Също така е реставрирана неокласическата жилищна сграда Еминбегова къща и няколко складови помещения от XIX век.[79]

Музеи и паметници[редактиране | редактиране на кода]

В града се намира исторически и етнографски музей, както и Ениджевардарски военен музей. Така също има паметници на Филип II Македонски в парк „Филипио“, на Александър III Македонски в центъра на града от 2009 година, Черната статуя на загиналите във войните на Гърция от 1926 година[80] и паметник на убитите на 14 септември 1944 година от „Тагмата Асфалияс“ от 1976 година.[81]

Квартали и махали[редактиране | редактиране на кода]

В XXI век градът се урбанизира като старите махали са заместени от нови квартали, но в същото време запазва основните белези на стария град. Главни улици като „Егнатия“, „Елевтериос Венизелос“, „Филипу“ и „Страндзис“ запазват ролята си на основни пътни артерии.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Носии от Ениджевардарско, експонати на Ениджевардарския исторически и етнографски музей

Градският амфитеатър е с 3000 места и се превръща в обичайно място за културни прояви на известни театрални и музикални изпълнители. Всяка година, в последния месец на лятото се провежда културен фестивал от такъв характер. Също така редица театрални и музикални представления се провеждат в закрит модерен театър в Културния център. В началото на септември се провежда голям пазар за около седмица. ДИ. К. Е. П. А. П. (ΔΗ. Κ. Ε. Π. Α. Π) е благотворителна културна организация с нестопанска цел създадена през 1996 година, която развива музикални, визуални, танцувални, филмови и други изкуства.[82]

Медии[редактиране | редактиране на кода]

В Енидже Вардар се издават седмичният вестник „Логос тис Пелас“ (Гласът на Пела) и ежедневникът „Яница“,[83] излъчва се телевизия Пела ТВ, а работят интернет порталите Pella24, Pellanet, Giannitsa City news и Logos Pellas.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Най-известният футболен отбор на Енидже Вардар е „Анагениси Енидже Вардар“, създаден през 1961 година. Играе мачовете си на Ениджевардарския общински стадион. В 2019 година, след известни затруднения, се слива с другия градски отбор „СК Яница“ (Α. Σ. Γιαννιτσά).[84] В близост до града има мотокрос писта в подножието на Паяк планина и клуб за кану-каяк на река Колудей.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Българите в района на Енидже Вардар спадат към етнографската група Пуливаци,[85] а местният български диалект е част от Кукушко-воденския говор. Сред известните жители на Енидже Вардар са османските поети Каялъ и Агехъ, българските революционери Тома Пожарлиев и Иван Пожарлиев, Борис Мокрев – български политик и кмет на Търново, просветните дейци Димитър Тъпков, Димитриос Барлаутас, сръбският дипломат Антоние Попхристич, гръцката министърка на икономиката Ефи Ахциоглу и други.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2009. с. 687.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Lowry, H et al. The Evrenos Dynasty of Yenice-i Vardar: Notes & Documents. Bahcesehir Universitesi Yayinlari, 2010. p. ix. (на английски)
  5. Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието. // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 43.
  6. а б в г д Climate and Average Weather Year Round in Giannitsá – Greece. // weatherspark.com. Посетен на 11.6.2022.
  7. Челеби, Евлия. Пътепис. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 211 – 212.
  8. Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието. // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 41 – 42,44, 47 – 48.
  9. Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век. // „Македонски преглед“ XXI. МНИ, 1998. с. 142.
  10. Kiel, M. Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century. // „Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica“ 3. 1971. с. 311 – 316.
  11. Kiel, M. "Yenice-i Vardar". TDV İslâm Ansiklopedisi. Istanbul, 2013. с. 445. (на турски)
  12. Kotzageorgis, Ph. New Towns and Old Towns in the Ottoman Balkans. Two case studies from Northern Greece. // Festschrift in Honor of Ioannis P. Theocharides. Studies on the Ottoman Empire and Turkey. Istanbul, 2014. с. 286.
  13. Черковно-училищното дѣло въ гр. Енидже-Вардаръ и околията му. // Илюстрация Илиндень 1 (91). Илинденска организация, Януарий 1938. с. 12.
  14. Кънчов, Васил. Една расходка по Солунско, в: Книжици за прочит, Книга II. Солун, 1889. с. 59 – 60.
  15. Kiel, M. "Yenice-i Vardar". TDV İslâm Ansiklopedisi. Istanbul, 2013. с. 447. (на турски)
  16. а б Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век. // „Македонски преглед“ XXI. МНИ, 1998. с. 143.
  17. а б Kiel, M. "Yenice-i Vardar". TDV İslâm Ansiklopedisi. Istanbul, 2013. с. 448. (на турски)
  18. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Τα Γιαννιτσά. // giannitsa.gr. Посетен на 6.6.2022. (на гръцки)
  19. Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα. // σ. 38. Посетен на 16 януари 2020 г. (на гръцки)
  20. Λάζου, Ελένη. Η Ελληνορθόδοξη κοινότητα Γιαννιτσών (β΄ μισό 19ου αι. – 1912). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή – Τμήμα Θεολογίας, 2019. σ. 78 – 80. (на гръцки)
  21. Макензи, Джорджина М., Аделина П. Ърби. Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 81.
  22. в. „България“ 4 (22). 10 септември 1862. с. 1.
  23. ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 501, л. 383; В. „Гайда“, г. 2, № 5, 10 август 1864 г., архив на оригинала от 4 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140904123929/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0037&n=000016&g=, посетен на 2010-06-29 
  24. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 187.
  25. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
  26. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. Държавна печатница, 1915. с. 187 – 188.
  27. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  28. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 111. (на руски)
  29. а б в г д е Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  30. Објава. // „Цариградски гласник“ (3). Цариград, Януари 1897. с. 4.
  31. Наши дописи из Солуна. // „Цариградски гласник“ (35). Цариград, Октомври 1897. с. 3.
  32. Мах, Рихард фон. Балкански работи. София, Издателство „Весела Люцканова“, 2002. с. 152 – 159.
  33. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  34. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  35. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 51 – 53.
  36. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών. // ypodomi.com. Посетен на 1.6.2022.
  37. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 123. (на гръцки)
  38. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2009. с. 217.
  39. Иванов, Николай. Франция и училищата на лазаристи, възкресенци и сестрите йосифинки в Османската империя (Македония и Тракия) от средата на XIX в. до Балканските войни (1912 – 1913). // „Македонски преглед“ XLІI (2). София, МНИ, 2019. с. 80.
  40. Билярски, Цочо. Институтът за национална история в Скопие и македонската част от смесената българо-македонска комисия се ръководи от утвърден измамник и фалшификатор. Нови щрихи към образа на проф. Драги Георгиев. // sitebulgarizaedno.com, 1.6.2022.
  41. Παπαλαζάρου, Ιωάννης. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών : Γκόνος Γιώτας „Το στοιχειό του βάλτου“. Γιαννιτσά, Ιστορική – Λαογραφική Εταιρεία „Φίλιππος“, 2007. с. 95.
  42. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, Изток Запад, 2012. с. 430.
  43. Дебърски глас 2 (25). 9 октомври 1910. с. 3.
  44. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  45. Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век. // „Македонски преглед“ XXI. МНИ, 1998. с. 147.
  46. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 50.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  48. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2009. с. 451.
  49. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония. София, 1996. с. 109.
  50. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 171.
  51. Филов, Богдан. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 31.
  52. а б в Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов). // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 133 – 150.
  53. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 95. Посетен на 24 октомври 2015. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  54. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 – 1919 година. // Исторически преглед 65 (1 – 2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
  55. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  56. Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г.. // „Македонски преглед“ XLІV (1). София, МНИ, 2021. с. 87 – 104.
  57. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 69. (на македонска литературна норма)
  58. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  59. Πριν και Mετά την Aπελευθέρωση. // www.ypodomi.com. Посетен на 20 февруари 2018.
  60. Eugene N. Borza, In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon (1992) ISBN 0-691-00880-9, p. 289; Matthieu Ghilardi et al., „Human occupation and geomorphological evolution of the Thessaloniki Plain (Greece) since mid Holocene“, Journal of Archaeological Science 35:1:111-125 (Януари 2008)
  61. Мичев, Добрин. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, с.44
  62. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936 – 1946, Политическа и военна история, София, 1999, с.279
  63. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.).
  64. Mazower, Mark. Inside Hitler's Greece. The Experience of Occupation, 1941 – 44, (Greek translation). Athens: Αλεξάνδρεια, 1994 (1993). с. 365 – 9.
  65. GEDENKORTE EUROPA 1939 – 1945. // gedenkorte-europa.eu. Посетен на 4.6.2022.
  66. Aegean Macedonians Address To UNHCR. // vmacedonia.com. Посетен на 4.6.2022.
  67. ΥΑ 73832/3072/15-7-1957 - ΦΕΚ 214/Β/2-8-1957. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 юни 2018.
  68. Archaeological Museum Pella. // Museums of Macedonia. Посетен на 12.6.2022.
  69. Giannitsa Community. // gtp.gr. Посетен на 12.6.2022.
  70. MUNICIPALITY OF PELLA. // dnb.com. Посетен на 12.6.2022.
  71. The Way Greeks Live Now. // nytimes.com. Посетен на 12.6.2022.
  72. Αποτελέσματα Προηγούμενων Αναμετρήσεων. // ekloges.ypes.gr. Посетен на 12.6.2022.
  73. а б Εθνικές εκλογές – Ιούλιος 2019. // ekloges.ypes.gr. Посетен на 12.6.2022.
  74. а б Ευρωεκλογές – Μάιος 2019. // ekloges.ypes.gr. Посетен на 12.6.2022.
  75. Δημοτικές εκλογές – Μάιος 2019 (Δημος Πέλλας). // ekloges.ypes.gr. Посетен на 12.6.2022.
  76. Anastassios Hadjicrystallis – Consultant and developer of Internet and cell phone technology services.. Εργαστήριο Δημογραφικών και Κοινωνικών Αναλύσεων Πανεπιστημίου Θεσσαλίας – Εργο e-Demography – Εκδόσεις ΕΛΣΤΑΤ – Απογραφές – 1928. // Посетен на 13 January 2016.
  77. Χατζής, Χρ. Γιαννιτσά – Ιστορική επισκόπηση. Γιαννιτσά, 2003.
  78. Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα. // с. 43 – 44. Посетен на 16 януари 2020 г.
  79. Γιαννιτσά – η πρωτεύουσα του κάμπου. // Τσακήλι. Посетен на 12 септември 2016.
  80. Το Ηρώο των Γιαννιτσών. // giannitsa.gr. Посетен на 6.6.2022. (на гръцки)
  81. Μνημείο Ομαδικού Τάφου. // giannitsa.gr. Посетен на 1.6.2022. (на гръцки)
  82. Εισαγωγή. // dikepap.gr. Посетен на 11.6.2022. (на гръцки)
  83. Εβδομαδιαίες Νομαρχιακές Εφημερίδες με Έδρα τα Γιαννιτσά. // giannitsa.gr. Посетен на 1.6.2022.
  84. Αναγέννηση για το ποδόσφαιρο των Γιαννιτσών - Ιστορική συμφωνία. // Посетен на 2022-06-13.
  85. Бабев, Иван и др. Полъх от Вардарския Юг. София, 2012. ISBN 978-954-9493-57-3. с. 42 – 43.
  86. Διδυμοποιήσεις. // larnaka.org.cy. Посетен на 11.6.2022. (на гръцки)
  87. Incontro tra Pitagora e Alessandro Magno. // comune.crotone.it. Посетен на 11.6.2022. (на италиански)
  88. - - - CTNow.com. // Посетен на 11.6.2022. Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine.
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 26 юни 2022. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония