Ениджевардарски революционен район
| Ениджевардарски революционен район | |
 Печат на Апостол войвода | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Мото | „Свобода или смърт“ |
| Основана | 1897 г. |
| Закрита | 1934 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Цел/фокус | Автономия за Македония и Одринско |
| Част от | Солунски революционен окръг |
| Езици | български, арумънски |
| |||||
Ениджевардарският революционен район от Солунския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Ениджевардарска кааза в Османската империя с главен град Енидже Вардар. Районът е сравнително добре организиран за революционни действия и участва в Илинденско-Преображенското въстание, но не въстава масово и относително леко пострадва при потушаването на въстанието. За време на активната дейност на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в периода 1904 – 1908 година Ениджевардарско е основно бойно поле на съперничещите си български и гръцки чети. Главен ръководител на гръцкия комитет е солунският консул Ламброс Коромилас, а войводата Апостол Петков е най-изявеният войвода от ВМОРО в района. В помощ на четите на ВМОРО в Ениджевардарско пристигат влашко-арумънски чети от България и Румъния. След Балканската война от 1912 година територията на района попада в Кралство Гърция, но въоръжената съпротива срещу окупацията продължава и след това.
Ениджевардарски революционен район
[редактиране | редактиране на кода]
Появата на четнически действия става през 1897 година, когато Даме Груев предприема обиколка в Ениджевардарско и поставя начало на местни комитети, заклева бившите харамии Апостол Петков, Иван Карасулийски, Спиро Карасулски и други за целите на ВМОРО. За повдигане на дисциплината през 1898 година в окръга пристига агитационно-организаторската чета на Михаил Апостолов – Попето, който обикаля Кукушко, а после Ениджевардарско и Гевгелийско.
В края на 1900 или началото на 1901 година главният учител в Енидже Вардар Никола Пасхов пише в спомените си:
| „ | За колеги тук заварих Ах. Минджов, Конст. Атанасов, Ив. Шишков, Роса Бояджиева и Мария Иванова. Ръководител на околийското управително тело на организацията беше К. Атанасов, който се подпомагаше от другите учители, без да занемаряват училищната си работа.[2] | “ |
Последователно в района и окръга избухват няколко афери. Това са Ениджевардарската афера от лятото на 1900 година, Баялската и Солунската афера от началото на 1901 година, които оказват въздействие срещу по-масовото организиране на населението в Ениджевардарско. Последвани от Гевгелийската от началото на 1902 година и Мачуковската афера от октомври 1902 година, които провали разстройват организационната мрежа в Солунски революционен окръг.
В окръга и в района в средата на 1902 година пристигат върховистките чети на Анастас Янков, Тома Пожарлиев, Иван Пожарлиев, Атанас Орджанов, Иван Карасулийски и други, за да вдигнат въстание. Дейците на ВМОРО провалят опитите им, някои от четите са обезоръжени, и така Горноджумайското въстание не достига Ениджевардарско. Същата година се провежда малочислен Солунски конгрес, а на конгреса от януари 1903 година се взима решение за всеобщо въстание, на което не присъстват най-изявените дейци на ВМОРО.
Илинденско-Преображенско въстание
[редактиране | редактиране на кода]Според общия план на Христо Матов за предстоящето въстание Първи Солунски революционен окръг е разделен на два нови – „Беласица“ и този, в който попадат Ениджевардарския район заедно с Гевгелийския, Воденския и Тиквешкия – „Кожух“. Подготовката за вдигане на въстание в Солунския окръг започват веднага след Софийското съвещание на ВМОРО от януари 1903 година.
Знамето на революционния район е ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 година по указание на Апостол Петков. Представлява съшити червен и зелен плат с девойка застанала пред убит турски войник, с надпис над нея „Свобода или смъртъ“. На обратната страна е изписан девиза „Дерзай народе Богъ е с насъ“ върху православен кръст. След Илинденското въстание знамето е спасено от отец Димитър Джутев.[3]
В Ениджевардарско Апостол Петков води сражение край Боймица на 23 февруари 1903 година, а Иван Карасулийски убива гръцки шпиони в Бабяни на 17 април 1903 година. Кръстьо Асенов преминава в техния район и заедно с четите на Апостол Петков и Трайко Гьотов водят сражение при Постол, след което четите на Кръстьо Асенов и Апостол Петков се събират с тази на Иван Карасулийски в Корнишор. Там на 20 юли е осветено революционното знаме и е дадено начало на въстанието. Кръстьо Асенов след своеволие е убит на 25 юли 1903 година по нареждане на Гоне Бегинин. На 28 юли Апостол Петков преминава през Крива, след което се сражава край Рамна и се изтегля в Паяк планина. На 12 септември обединената чета на Апостол Петков и Иван Карасулийски водят бой на връх Гъндач с редовна турска армия от Гумендже и Гевгели. След това Апостол Петков води сражение на връх Гола чука, а през ноември 1903 година в целия район е преустановена въстаническата дейност.
Поява на гръцката въоръжена пропаганда
[редактиране | редактиране на кода]След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание се засилва гръцката въоръжена пропаганда в Македония, ръководена от гръцкото консулство в Солун. Солун става сцена на изтребление между българи и гърци.
В гръцкия градски ениджевардарски комитет влизат Антон Касапов (Андонис Касапис, председател), поп Димитър Икономов (Димитриос Иконому, секретар), Христо Митов (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет в отговор на извършени убийства над видни българи в Енидже Вардар.[4] В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година – самият той, в 1907 година – Христо Митов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър Икономов в Бабяни. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 година на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 година, Аристид Дуванджиев (Аристидис Дувандзис) и Дионис Чакмаков (Дионисис Цакмакис) в 1905 година, Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата му, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), Атанас Икономов (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 година.[5][6] Таен ръководител на гръцката пропаганда в града през цялото време е Йоанис Папавасилиу – Сфецос.[7]
През октомври 1904 година излиза първата гъркоманска чета на Гоно Йотов в Ениджевардарско. Той помага на капитаните Аграс (Телос Агапинос), Никифорос (Йоанис Деместихас) и Акритас (Константинос Мазаракис) да организират свои бази в Ениджевардарското езеро, където водят много сражения с четата на Апостол Петков. С подкупи и раздаване на безплатно оръжие привличат на своя страна селата Петрево, Рамел и Зорбатово, а гръцките села в Урумлъка стават пунктове на гръцката пропаганда. Гръцките чети постоянно нападат българските села в Ениджевардарско, а в отговор са опожарени Рамел и Ниси. Воденският войвода Лука Иванов води много успешни сражения с андартите, но загива през август 1906 година в сражение с андартската чета на Константинос Гарефис. В началото на 1907 година новият командир на гръцките чети Константинос Сарос се отказва от гръцко-турското сътрудничество срещу ВМОРО и в резултат андартите почти са изтласкани от Ениджевардарско.
В периода 1903 – 1908 година Ениджевардарското езеро се използва за бази от враждуващите чети на ВМОРО и Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. С помощта на местните селяни ВМОРО устройва своите бази в езерото още преди Илинденско-Преображенското въстание. Те остават главна база на войводата Апостол Петков, наричан от местното българско население Ениджевардарското слънце. През 1907 година съвместният натиск на гръцката пропаганда и турската армия принуждава българите да напуснат района на езерото. Базите на ВМОРО са: Алонаки, Ития, Сливица, Алгана, Порт Артур, Жервохор, Корчука и Голо село, което се пада главен щаб на Апостол Петков.
За много кратко време през пролетта на 1905 година Гевгелийския революционен район е почти разбит. Унищожени са четите на Сава Михайлов, Апостол войвода (без него самия), Иванчо Карасулийски и Леонид Янков, докато главният районен войвода Аргир Манасиев се намира в България за набиране на оръжие.[8] Избухват аферите Мацанова и Гумендженска през пролетта и лятото на 1906 година, при които османските власти залавят редица дейци на ВМОРО в района.
Ениджевардарският революционен комитет е съставен от Хариш Божков, Томо Тушиянов, Миле Попхристов, Георги Харизанов, Георги Попхристов, Димитър Карабашев и Петър Хаджириндов (заместен след разкритието му от Михаил Каяфов).[9] Постепенно градската организация и църковните институции в Енидже Вардар опитват да изземат ръководството на революционния район от Апостол Петков, заради което той заплашва председателят на ениджевардарската българска църковна община Никола Шкутов с убийство.[10]
В помощ на четите на ВМОРО пристигат в района влашко-арумънски чети, като например тази на Михаил Хандури. През лятото на 1907 година заедно с Иван Златанов и Георги Касапчето от Месимер или Георги Мучитанов – Касапчето се среща с Телос Агапинос и Андон Минга, които се опитват да ги привлекат на гръцка страна и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. Андартите са пленени и обесени няколко дни по-късно.[11]
Списък на убийствата между българския и гръцкия комитети в Енидже Вардар
[редактиране | редактиране на кода]| № | Име | Дата | Бележки |
|---|---|---|---|
| 1 | Хаджи Стоянис (Hadji Stoyannis) или Стоян Чокмаков (Stoyan Tziakmaki)[12] или Стоянис Цаманис (Stoyannis Tsamanis)[13] | 14/15 декември 1899 или 1898 година[13] | Хаджи Стоян е родом от Кукуш, убит е от гъркомани, а синът му Нонде Хаджистоянов става деец на ВМОРО[14] |
| 2 | Велика и Кольо Ромови | 1903 или 1905 година[13] | гръцки учители в Пилорик, убити от ВМОРО[4] |
| 3 | Христо Мандалчев | 1904 година | Убит от гръцкия комитет в града, в отговор започват масови убийства на гъркоманите[4] |
| 4 | поп Гоцев | 1904 година | Убит от гръцкия комитет в града по пътя за Солун[15] |
| 5 | Константин Хаджиянев (Кукудата), братя Бояджиеви и други | 1904 година | Избити край града в местността „Колудей“ от гръцки андарти[15] |
| 6 | Андон Попставрев | 1904 година | Убит от гъркомани от Зорбатово по предателство от Енидже Вардар[15] |
| 7 | Дионисис Самоладас[16][17] | 12 декември 1904 година[18] | Убит от ВМОРО |
| 8 | Антон Касапов | 1904 година[17] | Убит от дейци на ВМОРО |
| 9 | Дионис Чокмаков[13] | 1905 година | Убит от дейци на ВМОРО |
| 10 | Христо Хаджидимитров | 17 юли 1905 година[19] | Убит от дейците на ВМОРО Иван Сърбов и Андон Топалов в местността „Гюпчиновия дол“[20] |
| 11 | Екатерини Варела | 24 декември 1904 година (или 1906 година)[21] | Убита пред дома си от български комити[22] |
| 12 | Теофиле Тюфекчията | вероятно през 1906 година | Убит от гръцки терористи[9] вероятно в родния си град около 1906 година.[23] |
| 13 | Атанас Икономов | март/юни 1906 година[24] | Убит от Ставре Гьорев и Нонде Хаджистоянов[4] в местността „Дълбоки път“ край града[15] |
| 14 | Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата му | 1906 година[16][17] | Извършителят е Иван Пальошев в местността „Кремното“ (лозята)[15] |
| 15 | Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис) | 1906 година[16][17] | Убит от дейци на ВМОРО |
| 16 | Атанас Органджиев | 1906 година[16][17] | Убит от дейци на ВМОРО |
| 17 | Христо Митов | 1907 или 1908 година | убит по време на празненство на сватба в Гюпчево в отговор на убит български четник по вина на гръцки андарти[25][26][27] |
| 18 | Аристид Дуванджиев[16][17] | 1905 или по-вероятно 1908 година | Убит по пътя за Воден от българи[28] |
| 19 | Димитър Икономов | 1909 година | Убит от българи в Бабяни[29][30] |
| 20 | Манол Божков | 1 февруари 1910 година | Убит от българи в родната си къща[31][32] |
Младотурската революция и войните за национално обединение
[редактиране | редактиране на кода]
През юли 1908 година е обявена Младотурската революция, след която четите на двете страни се обезоръжават. През 1910 година младотурския режим провежда обезоръжителна акция, при която много бивши дейци на ВМОРО са изтезавани или арестувани. Апостол войвода повторно минава в нелегалност през 1910 година и заедно с Георги Мучитанов и Васил Пуфката започва възстановяването на революционна дейност чрез новата организация БНМОРО. Те са убити чрез предателство през 1911 година и са заместени от Ичко Димитров и Въндо Гьошев. Дейците на Солунския революционен окръг подпомагат настъплението на Българската армия в Балканската война. След като териториите на окръга попадат в границите на Гърция войводите Въндо Гьошев, Димитър Робков и други са убити, много легални дейци са арестувани, инквизирани или убити.
При избухването на Балканската война в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[33] През ноември 1912 година в сражението при Енидже Вардар гърците нанасят окончателното поражение на османските сили в Южна Македония, което довежда до падането на Солун. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.[34] При началото на Междусъюзническата война множество граждани и революционери са заточени от новите гръцки власти на остров Трикери, където намират смъртта си.
По време на Първата световна война в Ениджевардарско излиза четата на Христо Зинов – Зината, съставена от дезертьори от гръцката армия.[35]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2009. ISBN 9789543780501.
- Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013.
- Хаджиев, Стоян. „Из революционните борби в Ениджевардарското блато“, „Илюстрация Илиндень“, книга 38, 40, 41, София, 1930 г.
- Шалдев, Христо. „Из Революционните борби в Паяк Планина“, „Илюстрация Илиндень“, книга 33, 34, 35, 36, 37, 39, 43, 44, 46, София, 1931 година
- „Резолюция на Учредителното събрание на Българската Народна Македоно-Одринска Революционна Организация“, София, 4 май 1910 година
- Каравас, Спирос. Приказката на Пинелопи Делта и тайните на македонската борба (Καράβας, Σπύρος. Το παραμύθι της Πηνελόπης Δέλτα και τα μυστικά του Μακεδονικού Αγώνα. – In: Π. Σ. Δέλτα – σύγχρονες προσεγγίσεις στο έργο της. Αθήνα, 2006, 193–289.)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христосков, Радослав. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар // Македонски преглед XLVIII (1). София, МНИ, 2025. с. 93.
- ↑ Ш. Изъ дневника на Н. Пасковъ (2) // Илюстрация Илиндень 6 (66). Илинденска организация, Априлъ 1935. с. 15.
- ↑ Знаме на въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание влезе в НС Архив на оригинала от 2020-10-19 в Wayback Machine., www.armymedia.bg
- 1 2 3 4 Христосков, Радослав. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар // Македонски преглед XLVIII (1). София, МНИ, 2025. с. 94.
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών // ypodomi.com. Посетен на 1.6.2022.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 123. (на гръцки)
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 109. (на гръцки)
- ↑ Яневъ, Антонъ. Леонидъ Янковъ // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 10.
- 1 2 Христосков, Радослав. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар // Македонски преглед XLVIII (1). София, МНИ, 2025. с. 92 – 93.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 522.
- ↑ Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος - Ιούνιος 2008), архив на оригинала от 10 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150610224244/http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf, посетен на 16 февруари 2013
- ↑ Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903. London, Ede, Allom & Townsend Printers, 1903. (на английски)
- 1 2 3 4 Oecumenical Patriarchate. Official documents concerning the deprorable condition of affairsin Macedonia. Constantinople, At the Printing Press of the Patriarchate, 1906. (на английски)
- ↑ Христосков, Радослав. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар // Македонски преглед XLVIII (1). София, МНИ, 2025. с. 88.
- 1 2 3 4 5 Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // Македонски преглед XLII (3). София, МНИ, 2019. с. 138 – 139.
- 1 2 3 4 5 Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών // ypodomi.com. Посетен на 1.6.2022.
- 1 2 3 4 5 6 Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 123. (на гръцки)
- ↑ ΠΑΠΑΝΙΚΟΛΑΟΥ Σ. ΚΩΝΣΤΑΝΤΙΝΟΣ, ΣΠΥΡΙΔΟΠΟΥΛΟΣ ΝΙΚ. ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΗΣ, ΚΑΛΛΙΑΝΙΩΤΗΣ ΑΘΑΝΑΣΙΟΣ. ΤΟ ΜΕΓΑΛΟ ΣΥΝΑΞΑΡΙ: ΑΦΑΝΕΙΣ ΓΗΓΕΝΕΙΣ ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΙ (1903-1913). UNIVERSITY STUDIO PRESS, 2011. с. 243.
- ↑ Κολιόπουλος, Ιωάννης Σ. Το Μεγάλο Συναξάρι, Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι. Θεσσαλονίκη 2011: Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press. σελ. 244.
- ↑ Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // Македонски преглед XLII (3). София, МНИ, 2019. с. 139.
- ↑ ΠΑΠΑΝΙΚΟΛΑΟΥ Σ. ΚΩΝΣΤΑΝΤΙΝΟΣ, ΣΠΥΡΙΔΟΠΟΥΛΟΣ ΝΙΚ. ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΗΣ, ΚΑΛΛΙΑΝΙΩΤΗΣ ΑΘΑΝΑΣΙΟΣ. ΤΟ ΜΕΓΑΛΟ ΣΥΝΑΞΑΡΙ: ΑΦΑΝΕΙΣ ΓΗΓΕΝΕΙΣ ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΙ (1903-1913). UNIVERSITY STUDIO PRESS, 2011. с. 238.
- ↑ Τιμοθεάδης, Τιμόθεος. Τα Γενιτσά (Γιαννιτσά) το 1904 μέσα από την έκθεση του Γεωργίου Τσορμπατζόγλου // Μακεδονικά (34). 2004. с. 369.
- ↑ ЦДА, ф. 771К, оп. 1, а.е. 196, л. 1.
- ↑ Τιμοθεάδης, Τ. Τα Γενιτσά (Γιαννιτσά) το 1904 ,μέσα από την έκθεση του ΓεωργίουΤσορμπατζόγλου, Μακεδονικά, Τόμ. 34, Θεσσαλονίκη, 2005, с. 369.
- ↑ Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // Македонски преглед XLII (3). София, МНИ, 2019. с. 141 – 142.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2009. ISBN 9789543780501. с. 252.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 296.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122 – 124. (на гръцки)
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122-124. (на гръцки)
- ↑ Κολιόπουλος, Ιωάννης Σ. Το Μεγάλο Συναξάρι, Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι. Θεσσαλονίκη 2011, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Χορηγός: Νικόλαος Εμμ. Μάνος. с. 242.
- ↑ Τιμοθεάδης, Τιμόθεος Ι. Η Παιδεία στον καζά Γιαννιτσών (Περιφέρεια Γιαννιτσών και Γουμενίσσης) 1870 - 1912. Θεσσαλονίκη 1998. с. σελ. 95 – 97.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2009. ISBN 9789543780501. с. 451.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2009. ISBN 9789543780501. с. 433 – 460.
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||||
