Ениджевардарско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ениджевардарско езеро
Λίμνη Γιαννιτσών
блато
Карта на Ениджевардарското езеро и базите на българските и гръцките чети
Карта на Ениджевардарското езеро и базите на българските и гръцките чети
Greece relief location map.jpg
40.6881° с. ш. 22.3889° и. д.
Местоположение в Гърция
Местоположение Северна Гърция
Ениджевардарско езеро в Общомедия

Ениджева̀рдарското езеро или Па̀зарският гьол (на гръцки: Βάλτος Γιαννιτσών, Λίμνη Γιαννιτσών, на турски: Yenice Gölü) е бивше езеро от групата на егейските езера, разположено в Югоизточна Македония, Гърция.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Намирало се е в равнинната местност на 8 km южно от град Енидже Вардар (Пазар), чието име носи, и е обхващало между 160-180 km2. Езерото е имало неправилна триъгълна форма, като най-изразително е било разлято на югозапад с дължина 30 мили. Образува се от водите на реките Мъгленица и Караазмак, както и от пролетните реки на Паяк планина. Сред особеностите му са били голямата заблатена област и множеството малки острови, а също трудно проходимата тръстикова растителност[1] и сеещите малария комари. Силно развит е бил риболовът в езерото. То е изцяло пресушено между 1928-1932 година от гръцките власти чрез компанията Ню Йорк Фаундейшън Къмпани[2], като плодородната му земя се използва за селскостопанска дейност[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Апостол Петков - прав най-вляво, до него е Павел Граматиков.

В периода 1903-1908 година езерото се използва за бази от враждуващите чети на ВМОРО и Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. С помощта на местните селяни ВМОРО устройва своите бази в езерото още преди Илинденско-Преображенското въстание. Те остават главна база на войводата Апостол Петков, наричан от местното българско население Ениджевардарското слънце. През 1907 година съвместният натиск на гръцката пропаганда и турската армия принуждава българите да напуснат района на езерото. Базите на ВМОРО са: Алонаки, Ития, Сливица, Алгана, Порт Артур, Жервохор, Корчука и Голо село, което се пада главен щаб на Апостол Петков.

От 1904 година по протежение на южната граница на езерото започват да отсядат чети на гръцката пропаганда, начело с Гоно Йотов. През 1906 година от Гърция пристигат и четите на Панайотис Пападзанетеас, Михаил Анагностакос (капитан Матапас), Телос Агапинос (капитан Аграс), Йоанис Деместихас (капитан Никифорос) и Константинос Сарос (капитан Калас).

Гръцката писателка Пинелопи Делта в романа си „В тайните на блатото“ (1937) описва сраженията между четите в блатото, а част от действието на българския игрален филм „Мера според мера“ също се развива в него.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ο Αγώνας στην λίμνη των Γιαννιτσών και στρατηγική σημασία του βάλτου от сайта http://clubs.pathfinder.gr
  2. Eugene N. Borza, In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon (1992) ISBN 0-691-00880-9, p. 289; Matthieu Ghilardi et al., "Human occupation and geomorphological evolution of the Thessaloniki Plain (Greece) since mid Holocene", Journal of Archaeological Science 35:1:111-125 (January 2008)
  3. Видимо по сателитните снимки от местността [1]
     Портал „Македония“         Портал „Македония