Еникьой (вилает Родосто)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За други села с това име вижте Еникьой.

Еникьой
Pınarca
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Родосто
Надм. височина 205 m
Население 1600 души (2009)
Пощенски код 59500
Телефонен код +0282

Ени кьой (на турски: Pınarca, Пънарджа) е село във вилает Родосто, Община Черкез кьой (Çerkezköy). Намира в 5 километра сесероизточно от общинския център, в близост до границата с Вилает Истанбул недалеч от Чорлу.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Старият център на селото е голямата чешма – Коджа чешма. В своите изследвания професор Любомир Милетич описва този район с компактно българско население[2] в Одринска Тракия недалеч от Чорлу. След 1878 г. са заселени и мюсюлмани бежанци от Габрово и Севлиево.

През Балканските войни 1912-1913 г. тук за близо година е установена българска власт.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Иени кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През юли 1913 година през Междусъюзническата война турски части нахлуват в областта и българското население на Еникьой бяга в България. По Цариградския мирен договор след Междусъюзническата война областта остава в Османската империя. С приключването на Първата световна война по Севърския договор в 1919 г. цяла Източна Тракия е дадена на Гърция, но в Гръцко-турската война гърците са разбити и турската власт е възстановена.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Еникьой
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.yerelnet.org.tr
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 300.