Енио Гуарниери
| Енио Гуарниери Ennio Guarnieri | |
| италиански кинооператор | |
| Роден |
12 октомври 1930 г.
|
|---|---|
| Починал |
Ликата, Италия |
| Националност |  Италия |
| Режисура | |
| Активност | 1961—2014 |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Енио Гуарниери (на италиански: Ennio Guarnieri) е италиански кинооператор. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в Рим, Гуарниери изоставя обучението си и работи като асистент кинематограф с Анкиз Брици от 1949 до 1956 г. [2] Дебютира като оператор през 1962 г. с „Броени дни“ на Елио Петри. В края на 1960-те години, поради способността си да изобразява актриси, Гуарниери става доверен кинематограф за звезди като Вирна Лизи, Силва Косчина и Тина Омон, за които той широко използва мек фокус, подсветка и сценарии. Работата му в „L’assoluto naturale“ (1969) на Мауро Болонини с участието на Силва Косчина е посочена като „един от крайъгълните камъни на италианската фотография през 1960-те години“. [2] За работата си в „Градината на Финци-Контини“ (1970) на Виторио Де Сика е номиниран за награда BAFTA за най-добро операторско майсторство.
Първото сътрудничество на Гуарниери с Франко Дзефирели е „Брат Слънце, сестра Луна“ (1972) с който печели първата си „Сребърна лента“ за най-добра кинематография; той е награден с втора „Сребърна лента“ десет години по-късно отново с филм режисиран от Дзефирели „Травиата“. [3]
От 1980-те години нататък Гуарниери се фокусира върху телевизията и рекламата. [2]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | режисьор |
|---|---|---|---|
| 1969 | Медея | Medea | Пиер Паоло Пазолини |
| 1970 | Градината на Финци-Контини | Il giardino dei Finzi-Contini | Виторио Де Сика |
| 1973 | Хитлер: Последните десет дни | Hitler: The Last Ten Days | Енио Де Кончини |
| 1976 | Наследството на Ферамонти | L'eredità Ferramonti | Мауро Болонини |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
