Ени махала (дем Кукуш)
| Ени махала Λειψύδριο | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 260 m |
| Население | 37 души (2021 г.) |
Ени махала или Ени махале (на гръцки: Λειψύδριο, Липсидрио, катаревуса: Λειψύδριον, Липсидрион, до 1927 година Γενή Μαχαλέ, Йени махале[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 260 m надморска височина, на 13 km югоизточно от град Кукуш и на 36 km северно от Солун.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ени махала (Eni-Mahala) е посочено като село в каза Аврет хисар с 13 къщи и 40 жители мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ени махала брои 80 жители турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Ени махала попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Йени махала (Jени-Махала) има 30 къщи турци.[6] В 1927 година селото е прекръстено на Липсидрион.[7] Населението му се изселва и на негово място са заселени 30 семейства гърци бежанци от Източна Тракия.[2] В 1928 година Ени махала е представено като чисто бежанско село с 41 бежански семейства и 143 души.[8] Впоследствие в селото се установяват още бежанци.[2]
Селото традиционно произвежда тютюн и жито.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Исар[3] | Ίσσάρ Λόφος | Харисома | Χάρισμα[9] | възвишение на З от Ени махале и на И от Хасан Абас (177,5 m)[3] |
| Ени махала[3] | Γενή Μαχαλά | Нея Синикия | Νέα Συνοικία[9] | възвишение на С от Ени махале (275,5 m)[3] |
| Инакли[3] | Ίναυλή | Акропотамия | Ακροποταμιά[9] | възвишение на СИ от Ени махале (296,9 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 169[2] | 47[2] | 151[2] | 312[2] | 231[2] | 197[2] | 109[2] | 128[2] | 88 | 75 | 51 | 37 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 90. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 4 5 6 7 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 35. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||