Енлил
Енлил (Еллил, вероятна етимология – „владетел на ветровете“) е шумерски и вавилонски бог на въздуха и бурите, владетел на пространството между небето и земята, господар на света. Енлил е един от главните богове в шумеро-акадската митология.
Макар че някои автори предполагат, че пръвоначално главен бог в шумерската митология е бил бащата на Енлил, бога на небето Ан, в повечето съхранени текстове Енлил превъзхожда баща си и е представен като главен бог.[1] Енлил е един от четирите богове-създатели на света и един от седемте „предначертаващи съдбата“. Като върховен бог Енлил разрешава споровете между останалите богове.[2]
Главно култово място на Енлил бил храмът Екур в свещения град Нибру (вавилонския Нипур). Във Вавилон Енлил е и бог на планините.
Роднински връзки[редактиране | редактиране на кода]
- Баща: Ану, бог на небето
- Майка: Ки (Нинки), богиня на земята родоначалница
- Съпруга: Нинлил
- Брат: Енки, бог на водите, мъдростта и занаятите
- Деца:
- Нанна (Син), бог на луната
- Нинурта, бог на войната
- Нингирсу, бог на войната (понякога оттъждествяван с Нинурта)
- Ишкур (Даган), бог на бурите (в някои версии син на Ан и брат на Енлил)
- Нергал, бог на палещото слънце и преизподнята
- Ниназу, божество на подземния свят
- Намтар, демонът, персонифициращ съдбата в предсмъртния час на човека (син на Енлил от богинята на подземния свят Ерешкигал)
Символи и епитети[редактиране | редактиране на кода]
Символ на Енлил, както и на баща му Ан, е тиара с рога. Неговото свещено число е 50.
Главните епитети на Енлил са Кур-гал – „великата планина“, „владетел на всички страни“, „баща на боговете“ (титул и на Ан), „господаря, определящ съдбата“, „господаря, чиито слова са неизменни“. Терминът „енлилство“ означава господство и с него могат да бъдат охарактеризирани и други велики богове.
Митове[редактиране | редактиране на кода]
- Енлил и сътворението на света – Енлил отделил небето от земята. Баща му Ан закрепил небето, а Енлил спуснал земята. Връзката на Енлил с майка му – земята поставила началото на устройството на света – сътворението на човека, животните и растенията, създаването на цивилизацията. Енлил създал мотиката, усъвършенствал божествените сили Ме, които определяли насоките на развитието, основал първите градове и въвел системата за напояване. След това оставил на брат си бога на водите и мъдростта Енки покровителството на човечеството.
- Енлил и Нинлил – Въпреки своето могъщество по решение на боговете на младини Енлил временно бил изгонен от страната на боговете в подземния свят заради изнасилването на младата богиня Нинлил. Нинлил, която заченала от Енлил бога Нана (Син), го последвала в отвъдния свят.
- Епос за Гилгамеш – след убийството на чудовището Хувава Енлил се разгневил и осъдил приятеля на Гилгамеш Енкиду на смърт
Митовете за Енлил, както и тези за останалите шумерски богове, го представят като антропоморфно божество.
Енлил често се гневи на хората, най-вече заради шума, който вдигат, и им изпраща чума, суши или наводнения. Според някои митове той е причина за потопа.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Kramer, Samuel Noah. History Begins at Sumer, 1959 (на руски: История начинается в Шумере, Москва 1965, с.103 – 120);
- Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984;
- Мифы народов мира, т. 2, Москва 1982, с. 662 – 663.