Енлил

Енлил
Характеристики
Описание	шумерски и вавилонски бог
Родители	Ану
Деца	Син
Енлил в Общомедия

Енлил (Еллил, вероятна етимология – „владетел на ветровете“) е шумерски и вавилонски бог на въздуха и бурите, владетел на пространството между небето и земята, господар на света. Енлил е един от главните богове в шумеро-акадската митология.

Макар че някои автори предполагат, че първоначално главен бог в шумерската митология е бил бащата на Енлил, бога на небето Ан, в повечето съхранени текстове Енлил превъзхожда баща си и е представен като главен бог. Енлил е един от четирите богове-създатели на света и един от седемте „предначертаващи съдбата“. Като върховен бог Енлил разрешава споровете между останалите богове.

Числото 50 в шумерската шестдесетична система, означавало Бог Енлил.

Главно култово място на Енлил бил храмът Екур (Храм на планината) в свещения град Нибру (Нипур за акадците). Във Вавилон Енлил е и бог на планините.

В много ранен период – преди 3000 г. пр.н.е— Нипур се е превърнал в център на политически район и точно към този ранен период се връща обозначението на Ен-лил като Бел или „господарят“. Надписите, открити в Нипур, където през 1888 – 1900 г. са били проведени обширни разкопки под егидата на Пенсилванския университет, показват, че Бел от Нипур всъщност е бил смятан за глава на обширен пантеон. Сред титлите, които му се дават, са „цар на земите“, „цар на небето и земята“ и „баща на боговете“. Неговият главен храм в Нипур беше известен като Е-Кур, което означава „планинска къща“ и такава беше светостта, придобита от тази сграда, че вавилонските и асирийските владетели до последните дни се състезаваха един с друг в разкрасяването и възстановяването на седалището на Бел поклонение, а самото име станало обозначение на храм като цяло.

Групирани около главното светилище там се издигали храмове и параклиси на боговете и богините, които формирали неговия двор, така че Е-Кур става името на цял свещен район в град Нипур. Името „планинска къща“ предполага висока структура и може би първоначално е обозначението на кулата в Нипур, построена в имитация на планина, със свещеното светилище на бога на върха. Кулата обаче има и своето специално обозначение „Им-Хар-саг“, чиито елементи, означаващи „буря“ и „планина“, потвърждават заключението, направено и от други доказателства, че Ен-лил първоначално е бил бог на бурите.

С политическия възход на Вавилон и Мардук, като център на велика империя, Нипур отстъпва своите прерогативи на града. Атрибутите и титлите на Ен-лил са прехвърлени на Мардук, който става „господар“ или Бел от по-късни дни. По-възрастният Бел-Енлил не е загубил репутацията си и Нипур продължава да бъде свещен град и да има значително политическо значение, като в допълнение възходът на доктрината за триада от богове, символизираща трите раздела - небе, земя и вода - гарантира на Бел-Енлил земята. Откъсването от местния му произход, свързано с тази доктрина на триадата, даде на Бел ранг, независим от политически промени и съответно ние намираме Бел като фактор в религията на Вавилон и Асирия до последните дни. Несъмнено това се дължи на позицията му на втора фигура от триадата, която му позволява да оцелее след политическото затъмнение на Нипур и превръща светилището му в място за поклонение, на което асирийските царе до дните на Ашурбанипал отдават своята почит, наравно с вавилонските владетели.

Роднински връзки

• Баща: Ану, бог на небето
• Майка: Ки (Нинки), богиня на земята родоначалница
• Съпруга: Нинлил
• Брат: Енки, бог на водите, мъдростта и занаятите
• Деца:

• Нанна (Син), бог на луната
• Нинурта, бог на войната
• Нингирсу, бог на войната (понякога отъждествяван с Нинурта)
• Ишкур (Даган), бог на бурите (в някои версии син на Ан и брат на Енлил)
• Нергал, бог на палещото слънце и преизподнята
• Ниназу, божество на подземния свят
• Намтар, демонът, персонифициращ съдбата в предсмъртния час на човека (син на Енлил от богинята на подземния свят Ерешкигал)

Символи и епитети

Символ на Енлил, както и на баща му Ан, е тиара с рога. Неговото свещено число е 50.

Главните епитети на Енлил са Кур-гал – „великата планина“, „владетел на всички страни“, „баща на боговете“ (титул и на Ан), „господаря, определящ съдбата“, „господаря, чиито слова са неизменни“. Терминът „енлилство“ означава господство и с него могат да бъдат охарактеризирани и други велики богове.

Митове

• Енлил и сътворението на света – Енлил отделил небето от земята. Баща му Ан закрепил небето, а Енлил спуснал земята. Връзката на Енлил с майка му – земята поставила началото на устройството на света – сътворението на човека, животните и растенията, създаването на цивилизацията. Енлил създал мотиката, усъвършенствал божествените сили Ме, които определяли насоките на развитието, основал първите градове и въвел системата за напояване. След това оставил на брат си бога на водите и мъдростта Енки покровителството на човечеството.
• Енлил и Нинлил – Въпреки своето могъщество по решение на боговете на младини Енлил временно бил изгонен от страната на боговете в подземния свят заради изнасилването на младата богиня Нинлил. Нинлил, която заченала от Енлил бога Нана (Син), го последвала в отвъдния свят.
• Епос за Гилгамеш – след убийството на чудовището Хувава Енлил се разгневил и осъдил приятеля на Гилгамеш Енкиду на смърт

Митовете за Енлил, както и тези за останалите шумерски богове, го представят като антропоморфно божество.

Енлил често се гневи на хората, най-вече заради шума, който вдигат, и им изпраща чума, суши или наводнения. Според някои митове той е причина за потопа.

През 4-то хилядолетие пр. н. е. храмът на шумерския Бог на вятъра, Енлил в Нипур в сегашен Ирак е бил известен център за поклонение. 31° 46′ 44,25″ с.ш., 45° 13′ 05,13″ и.д.

Бог Енлил, седнал. Свитият ляв юмрук държи предмет (сега изгубен). От Нипур, Ирак. 1800 – 1600 г. пр.н.е. Печена глина. Виждат се следи от червена и черна боя. Изложен в Музея-Багдад, Ирак

Тухла с надпис на Ашурбанипал, описващ строителни работи на Екур, храма на бог Енлил в Нипур, около 668 – 631 г. пр. н. е

Литература

• Kramer, Samuel Noah. History Begins at Sumer, 1959 (на руски: История начинается в Шумере, Москва 1965, с.103 – 120);
• Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984;
• Мифы народов мира, т. 2, Москва 1982, с. 662 – 663.

Външни препратки

• Вавілонське Набоженство ((gl))
• Митове за Енлил ((en))
• https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Bel?fbclid=IwAR1dfnJZliyUDW_wH097H1Q06MmpEDUKjbCDHLLPnQ4cVrPrhpBJkFW6wLg